— Но какво означава?
— Не знам. Но виж инициалите отдолу.
Тя ги прочете на глас:
— А. К… и S. J.
Този път и в неговия глас се долови страхопочитание.
— Атанасий Кирхер… Societas Jesu. Обществото на Иисус.
Ръцете му затрепериха, когато осъзна, че държи книга, принадлежала някога на йезуитски свещеник, чиято история бе в центъра на труда на живота му. Не се сдържа и внимателно я разтвори. Нещо падна измежду страниците и издрънча с металически звън на пода.
Лена се наведе и го взе.
— Ключ.
Повдигна го към светлината. Беше дълъг колкото дланта ѝ, с изящна дръжка, изобразяваща херувим, над който имаше дъга от черепи.
Роланд неволно си представи черепите и костите, откраднати от гроба в другата зала. „Какво означава всичко това?“
Разлисти книгата в търсене на отговори, но страниците между кожените корици не бяха понесли толкова добре отминалото време. През вековете влагата се бе просмукала през восъка на тъканта и бяха превърнали хартията в пихтия. Отпечатъкът от ключа оставаше, но написаното бе отдавна заличено от времето и влагата.
— Трябва да тръгваме! — нареди Жерар с тон, който не търпеше възражения.
Лена се забави, за да претърси нишата, като опипваше с пръсти.
— Има счупени парченца калцит, сякаш нещо е било вградено тук, но е било отчупено.
Роланд погледна редиците тотеми, също залепени на местата си от натрупалия се през хилядолетията калцит.
— Кирхер явно е взел онова, което се е намирало на централното място, и е оставил книгата, може би като някаква насока къде е отнесъл находката си.
И погледна стария дневник, който бе в плачевно състояние.
— Може пък да се възстанови нещо — каза Лена. — Ако занесем книгата на опитен реставратор…
Роланд се съмняваше, че има надежда да спасят каквото и да било, но кимна и каза:
— Първо обаче трябва да се измъкнем от тези проклети тунели.
Върнаха се при Жерар. Роланд веднага разбра причината за настойчивото подканяне на французина. Тук грохотът на водата се чуваше много по-силно.
Лена го погледна. На лицето ѝ беше изписан страх.
Времето им беше изтекло.
16:48
Стрелбата отекна откъм бара.
През изхода в края на коридора се изсипаха хора и се втурнаха към Грей и Сейчан. Грей сграбчи Даг и го изблъска назад към рецепцията.
— Тичай да се обадиш на полицията.
Лепна се за стената, докато тълпата се носеше покрай него, и измъкна черния „Зиг Зауер“ от кобура под мокрото си яке. Долепената до отсрещната стена Сейчан извади дълъг боен нож в едната си ръка и пистолет в другата. След като пътят се разчисти, двамата тръгнаха снишени напред, като се придържаха близо до стените.
Преди да стигнат вратата, Грей чу зад себе си тропот. Даг се връщаше запъхтян и се опули, когато видя оръжията.
Грей го бутна към стената. Сейчан се намръщи и се отпусна на коляно, без да откъсва поглед от вратата на бара. Стрелбата там беше утихнала, но виковете продължаваха — някой крещеше настоятелно на хърватски. Изглежда, нападателите, които и да бяха, бяха взели заложници.
„Какво става, по дяволите?“ — помисли Грей.
Даг му даде отговора.
— Чух от другите — задъхано рече той, още ококорен от ужас. — Някакви разбойници… бандити нахлули в кръчмата. Търсели Фредрик. Стреляли в тавана. Простреляли един човек в крака.
Грей погледна Даг, после Сейчан. Значи стрелците търсеха същия планинар. „Нападението трябва да е свързано с нападението в планината“. Дали някой разчистваше и прикриваше следите, така че никой в града да не научи, че секретният обект е бил унищожен?
— А Фредрик? — попита Грей.
Даг посочи към бара.
— Значи още е там?
Младежът кимна.
— В тоалетната отзад. Мисля, че само приятелят му знае, че е там.
— Има ли прозорец? Начин да се измъкне?
— Има прозорец, да. Но много малък.
„Значи е в капан“.
Грей се съмняваше, че скривалището на Фредрик ще остане още дълго в тайна. Погледна Сейчан — знаеше, че е чула всичко. Тя кимна, вече беше разбрала какво му трябва. Не танцуваха този танц за първи път. Сейчан се хвърли към неговата страна на коридора, сграбчи Даг за яката и каза студено:
— Идваш с мен.
Докато Сейчан мъкнеше Даг по коридора, Грей се втурна към входа на бара и зае позиция до него. Клекна и надникна предпазливо вътре, после се скри. Прецени заплахата по запаметената картина — четирима въоръжени мъже с плетени маски. Само пистолети, без автомати. Двама пазеха трима клиенти, натикани в червено сепаре. Друг стоеше над човек, свит на кълбо на пода. По полирания паркет капеше кръв. Четвъртият стоеше на пост, но за щастие махагоновият бар му пречеше да забележи Грей.