Грей забеляза и друго — един от клиентите в сепарето сочеше към дъното на бара, най-вероятно към тоалетните.
Времето бе изтекло.
Сякаш по даден сигнал стрелбата започна отново, като към нея се добави звън на пръснато стъкло. Шумът идваше от дъното на заведението, от едната тоалетна. Това беше знак да действа. Грей се претърколи през прага, като остана донякъде скрит от бара. Четиримата противници се бяха обърнали към тоалетните и бяха насочили оръжията си натам.
Грей стреля два пъти — две попадения в главата. Докато другите двама залягаха, той се прицели в крака на третия, улучи го в коляното и той падна до клиента на пода, който беше ранен по същия начин.
Каквото повикало…
Четвъртият стрелец, който се намираше в дъното на бара, се хвърли към единственото възможно прикритие — женската тоалетна, — вероятно предположил, че стрелбата идва от Фредрик, който се намираше в мъжката. Сигурно се надяваше, че тоалетната има прозорец, през който да избяга.
Но Грей си спомни думите на Даг.
„Има прозорец, да. Но много малък“.
От тоалетната проехтя изстрел, придружен отново от звън на стъкло.
Нападателят полетя назад в бара и рухна на пода. Черепът му беше пръснат отзад.
В търсене на отговори Грей бързо пристъпи към единствения останал жив на пода — онзи, когото бе прострелял в коляното. Но преди да стигне до него, маскираният вдигна пистолет към главата си и дръпна спусъка. Гърмежът заглуши ругатнята на Грей.
Той преглътна яда си, втурна се към мъжката тоалетна и нахълта вътре. Откри Фредрик свит в една кабинка. Лицето му бе пепеляво, дългата му прошарена коса беше разрошена. Въпреки че беше уплашен до смърт, той изгледа Грей кръвнишки, готов да посрещне съдбата си.
От разбития прозорец долетя глас:
— Фредрик! — Застаналият на дъжда Даг надникна през счупеното стъкло и заговори бързо и убедително на хърватски.
Грей също се помъчи да успокои Фредрик и си припомни малкото хърватски изрази, които бе научил по пътя насам.
— Зовем се Грей — представи се той, прибра пистолета в кобура и вдигна ръце.
Сейчан изблъска Даг настрани и извика:
— Тук всичко е чисто!
Грей си представи как беше заобиколила хотела отвън и бе стреляла в прозореца, за да отвлече вниманието на нападателите. Явно беше чула как последният противник се бе хвърлил в съседната тоалетна и бе елиминирала и него.
Фредрик се посъвзе и заговори на безупречен английски:
— Ка… какво става?
Грей махна към вратата.
— Да го обсъдим на някое по-усамотено място. Не знаем дали тези четиримата си нямат компания някъде наблизо.
Фредрик не се нуждаеше от повече увещания да излезе от тоалетната. Грей го поведе през бара към страничния изход на хотела. Сейчан и Даг ги чакаха на улицата. Четиримата забързаха към паркираното беемве и се качиха.
Преди Грей да успее да подкани Даг да потегля, сателитният телефон в джоба му избръмча. Той вдигна и веднага позна гласа на Кат.
— Грей, току-що получихме сигнал от мобилния телефон на доктор Крандъл. Слаб е и прекъсва. Не е достатъчен за обаждане, но успяхме приблизително да определим местоположението ѝ. Само че е безсмислено.
— Откъде идва?
— Ще ти прехвърля джипиес координатите ѝ.
Грей свали телефона и погледна появилата се на екрана карта. Градчето бе разположено във формата на подкова, тъй като улиците и къщите му следваха дълбока клисура, която стигаше до средата му и свършваше с пропаст, над която беше надвиснал замъкът.
Мигаща точка бележеше мястото на засечения сигнал.
Грей се намръщи, вдигна глава и се загледа към тъмната бездна в края на улицата. Сигналът идваше някъде отдолу.
„Не може да е на добро“.
6.
29 април, 11:03
Лорънсвил, Джорджия
„Защо не отговаряш?“
Мария притисна телефона нервно между дланите си и седна зад бюрото си. През последните два часа бе направила безброй опити да се свърже със сестра си. Всяко напразно позвъняване засилваше тревогата ѝ още повече.
Вече беше говорила със свръзката си от АИОП и бе научила, че на археологическия обект в Хърватия е станало нещо, но информацията била непълна. Беше ѝ заръчано да чака и да продължи с опитите да се свърже с Лена. Междувременно от Вашингтон към Джорджия пътуваше екип, който да я разпита за подробности около изследването ѝ и да ѝ даде допълнителна информация за събитията там.