Выбрать главу

— Какво например? — попита Ковалски.

— Например внасянето на нови гени от друг вид — замислено отвърна Монк.

Мария кимна.

— Приблизително по това време Homo sapiens се е натъкнал на неандерталците и двата вида са започнали да се кръстосват. Познат ли ви е терминът хитерозис?

Ковалски сви рамене, а Монк кръстоса ръце на гърдите си. Мария подозираше, че той я разбира. Имаше дори впечатлението, че е няколко крачки напред, но я оставя да води.

— Хетерозисът е известен и като хибридна жизненост — обясни тя. — Това е биологичен феномен, при който чифтосването между два вида води до появата на поколение или хибрид, който показва черти, които са по-силни, отколкото у отделните родители.

— И хипотезата ви е, че кръстосването между неандерталците и ранните хора е довело до появата на поколение, което е било по-умно и така се е стигнало до резкия скок — каза Монк.

— Точно това изследваме с Лена. Два или три процента от генома на съвременния човек се състоят от неандерталски гени — с изключение на повечето африкански популации, които никога не са се сблъсквали с неандерталци. Освен това не носим едни и същи части от неандерталската ДНК. Ако съберем всички отделни части, ще получим двайсет процента от всичките ни гени. Това определено е достатъчно, за да промени значително развитието на човечеството. Генетиците вече определиха, че някои късове неандерталска ДНК вероятно са помогнали на предците ни да се адаптират по-добре към по-студения климат в северните части на Европа — например по-силното окосмяване и по-светлата кожа.

— Но доколкото разбирам, няма индикация, че това е променило по някакъв начин интелигентността ни — каза Монк.

— Точно така. Двете със сестра ми също не смятаме, че има подобна пряка корелация.

Монк се намръщи.

— Защо?

— Защото африканската популация също е част от Големия скок напред без да има неандерталска ДНК. Което поражда втората загадка, свързана с този повратен момент в историята. Промяната не е изолиран феномен, а е настъпила почти едновременно сред всички пръснати човешки популации и племена. Из цяла Европа, Азия и Африка.

— И как интерпретирате това?

— Хипотезата ни е, че Големият скок напред се дължи на комбинация от генно и социално инженерство. Смятаме, че глобалната промяна първо е била започната от кръстосването с неандерталците, довело до внезапната поява на жизнените хибриди, за които споменах — уникални индивиди, които са мислели и действали различно. Те на свой ред са предизвикали бързи социални промени в изкуството, в ритуалите, в производството на нови оръжия — умения, които след това започнали да се предават глобално чрез миграция. От генетиката знаем, че моделът на миграция на ранните хора не е бил еднопосочен. Те не са се движели единствено извън Африка; някои популации, сред които и такива, носещи неандерталски генетични маркери, са се връщали в Африка.

— Да видим дали ви разбирам правилно — каза Монк. — Хипотезата ви е, че кръстосването е предизвикало интуитивен скок напред у шепа уникални индивиди. После техният нов начин на мислене и познанията им се разпространили надлъж и нашир.

— Именно. И това не е само теория, а екстраполация от една статия на философа от Оксфорд Ник Бостром, излязла през 2013 година. Той твърди, че дори само шепа свръхусъвършенствани индивиди с по-развит разум могат да променят света със своята изобретателност и открития, които след това могат да се споделят глобално. В статията си той пише за бъдещето, но теориите му са напълно приложими и за миналото, за да обяснят Големия скок напред преди петдесет хиляди години.

— Свръхусъвършенствани индивиди? — повтори Монк. — Като вашите теоретични хибриди ли?

— Може би. Точно това изследваме със сестра ми — какво е било да си онова първо поколение след срещата на Homo neanderthalensis и Homo sapiens. Да си петдесет процента неандерталец и петдесет процента съвременен човек. Истински хибрид. Знаем, че броят неандерталски гени бързо е намалял в генома ни и накрая се е свел само до онези два-три процента, твърде малко, за да имат някакъв стимулиращ ефект върху интелекта ни днес. — Тя погледна присъстващите. — Ами ако можехме да върнем биологичния часовник назад и да пресъздадем истинския хибрид днес?