— И в тази посока ли работите със сестра ви? — Монк изглеждаше едновременно ужасен и изумен.
— Не просто в тази посока. Постигнахме го. — Мария стана. — Искате ли да се запознаете с него?
11:35
„А стига бе…“
Ковалски зяпна през стъклото към нещо, което приличаше на стая за предучилищна подготовка, но определено предназначена за доста странен ученик. От тавана висяха въжета. В ъгъла висеше автомобилна гума. Навсякъде бяха пръснати големи пластмасови кубове за игра.
Насред всичко това дребна космата фигура, подпряна на кокалчетата на едната си ръка, душеше с плоския си нос непознатите от другата страна на стъклото.
— Казва се Баако — представи го Мария.
— Той е горила — каза Ковалски, който не можеше, а всъщност и не искаше да прикрие презрението в гласа си. Беше имал някои преживявания с големи маймуни в миналото.
„Нищо чудно, че Пейнтър предпочете да премълчи това“.
— Горила от Западните низини — обясни Мария. — Тригодишен незрял мъжкар.
Монк беше не по-малко слисан от партньора си.
— Това ли е вашият хибрид?
— Разбира се, не бихме могли да разрешим проучването да се извърши върху човешки ембриони — отвърна Ейми Ву от Националната научна фондация.
— Бихме предизвикали истинска буря от протести. Макар че промяната на човешка ДНК с експериментални цели сама по себе си не е незаконна, на нея не се гледа с добро око. Особено когато става въпрос за създаване на човешки хибриди.
— Да не говорим за етичните въпроси — добави Мария. — Затова избрахме да използваме за модел горила. Целият геном на Homo neanderthalensis беше разчетен преди шест години. С тази информация и с най-новите техники за редактиране на гени успяхме да пресъздадем неандерталския геном от нулата. След това използвахме образеца, за да оплодим яйцеклетка на горила и да получим жизнен ембрион хибрид, който беше износен от женска горила сурогат.
Мария явно бе сметнала изписаното на лицето на Ковалски отвращение за изумление и се опита да обясни как е било възможно създаването на подобно чудовище.
— Учените отдавна създават хибриди между човек и животно. През 2003 година китайски учени успешно вкараха човешки клетки в заешки яйцеклетки и получиха светещи ембриони. На следващата година клиника Майо в Щатите обяви, че са създали прасета, в чиито вени тече човешка кръв. Оттогава имаме мишки с човешки клетки в черните дробове и дори в мозъците, както и много подобни проекти с други видове — котки, овце, крави и така нататък.
Ейми Ву посочи прозореца и косматия обект на разговора им.
— Подозирам, че този приятел е само първата крачка към по-амбициозни начинания в близко бъдеще.
— Да се върнем на целите на изследването ви — каза Монк. — Предполагам, че сте започнали с горила, защото видът е близък до нашия.
— Точно така — потвърди Ейми.
Монк погледна през прозореца.
— Но защо не избрахте шимпанзе? Те не са ли генетично най-близки до нас?
— Да и не — отвърна Мария. — Макар че с шимпанзетата имаме повече от деветдесет и осем процента общи гени, а с горилата само деветдесет и шест, в нашето проучване качеството е по-важно от количеството. Когато става въпрос за гените, свързани със сетивното възприятие, слуха и най-вече развитието на мозъка, геномът на горилата е значително по-близък до нашия, отколкото този на шимпанзето.
— Това се потвърждава и от предишните ни проучвания върху общуването с шимпанзета и горили — добави Ейми. — Уашоу и Ним са може би двете най-известни шимпанзета, говорещи с езика на знаците, но техният речник включваше около двеста знака, докато горилата Коко беше научила близо хиляда.
Ковалски си спомни защо Пейнтър го беше пратил тук и си погледна ръцете. После попита:
— Защо езикът на знаците е толкова важен?
Мария му се усмихна, при което лицето му пламна. Тя имаше същите яркосини очи и лунички по бузите като близначката от снимката, която бе видял — само че светлорусата коса на Мария бе подстригана асиметрично, по-дълга над дясното ѝ ухо. Пак отдясно на шията ѝ имаше малка татуировка — двойната спирала на ДНК, надничаща над яката на лабораторната престилка.
— Езиковите умения са добър показател за разум и находчивост — обясни тя. — И след десетилетия изследване на езика на човекоподобните маймуни разполагаме с основа, спрямо която можем да сравним интелектуалното развитие на Баако.