Тя опря длан върху стъклото.
— Но по-важното е, че в случая става въпрос за зачеването на уникална душа, нямаща еквивалент на тази планета. Естествено, затова бихме искали и метод за комуникация, начин по-добре да разбираме подобно създание. — Тя отново се обърна към тях. — Елате да се запознаете с него и ще разберете какво имам предвид.
Поведе ги към една врата и размаха магнитната си карта пред електронната ключалка.
Ковалски с неохота последва останалите — нямаше особен избор.
„Май това ми е работата в Сигма — да съм оня, дето говори с маймуни“.
Мина през вратата и се озова във висока клетка. Мария отключи вратата ѝ, но едва след като външната врата беше затворена и заключена — явно предпазна процедура. Ковалски пристъпи последен в импровизираната класна стая. В затвореното помещение бе твърде горещо и влажно за вкуса му и макар да не смърдеше на кочина, както беше очаквал, определено се долавяше характерна миризма.
Мария тръгна първа с протегната напред ръка.
— Баако, ела да кажеш здрасти.
Младата горила се изправи на два крака, но остана на място, все още предпазлива.
Ковалски я изгледа. Изправена, горилата достигаше едва до корема му, но въпреки това изглеждаше много силна. Обхванат от любопитство, Ковалски затърси по косматото тяло някаква следа от хибридното естество на създанието, но не знаеше достатъчно за горилите, за да види някаква разлика.
— Всичко е наред — ласкаво каза Мария.
Баако се поколеба за момент, после тихо изсумтя, отпусна се на четири крака, скочи към нея и я хвана за ръката.
— Добро момче. — Тя се обърна към групата. — По-добре изчакайте той да дойде при вас.
Ейми Ву клекна.
— Здрасти, Баако, помниш ли ме? Навремето си играехме на гъделичкане.
Горилата се скри зад краката на Мария.
— Мина повече от половин година от последното ти идване тук — каза Мария и сложи ръка върху главата на горилата. — Едва ли си спомня.
Баако тихо изсумтя, сякаш в знак на несъгласие. Пусна ръката на Мария, вдигна двете си ръце към ребрата си и размърда пръсти. Не беше нужно да владееш езика на знаците, за да си преведеш жеста.
[Гъдел]
Ейми се разсмя.
— Точно така!
Баако пристъпи напред, навел срамежливо глава. Отиде до Ейми и я прегърна с една ръка. Ейми пък го погъделичка, с което си спечели кратко изпухтяване, подобно на дрезгав смях. Но дори Ковалски остана с впечатлението, че горилата изпълнява очакваните действия, за да угоди на Ейми. Още повече че Баако нито веднъж не погледна двамата мъже.
След това и Монк направи опит.
— Какво ще кажеш за малко внимание и насам? — попита той, клекна и протегна ръце напред.
Баако изсумтя смутено и неуверено.
— Той е добър — каза Мария и подсили думите си, като плъзна дланта на дясната си ръка върху лявата.
[Добър]
— Кажи здрасти — подкани тя горилата.
Баако пристъпи напред с видима неохота, но по погледа му личеше, че е и любопитен. Подуши въздуха. Щом се приближи достатъчно, вдигна дясната си ръка и помаха от нивото на челото си.
[Здрасти]
След това сви длан пред гърдите си и я плъзна надолу. После пръстите му започнаха да оформят различни букви.
[Аз съм Баако]
Тъмните му очи погледнаха Монк, който изглеждаше озадачен.
Ковалски побутна партньора си и изсумтя:
— Пичът ти казва името си.
Мария изгледа Ковалски и вдигна вежди.
— Точно така.
Ковалски посочи Монк и предаде името на партньора си със знаци.
[Той се казва Монк]
Баако закима, явно разбрал, и дойде още по-близо. Хвана ръката на Монк и леко я стисна. После се наведе и подуши другата му ръка, наклони глава настрани и тихо изсумтя.
— Изкуствена е — обясни Монк на Баако и на Мария, която го приближи.
— Сериозно? — учуди се тя. — Изобщо не си личи.
Ковалски не бе изненадан. Изкуствената ръка беше изумителен хардуер, при това не само заради приликата ѝ с истинската. Тя бе проектирана от АИОП да функционира с изумителна ловкост и беше последен модел, пригоден да реагира на импланта в мозъка на Монк, който му помагаше да контролира изкуствената ръка не само с контактите от титан, свързани с нервите в китката му, но и с мисъл.
Монк демонстрира друга уникална особеност на протезата си — отдели я от металния маншет на китката си, закрепен за края на ръката, и я подаде на Баако.
Горилата огледа ръката от всички страни. Монк дори успя да размърда пръсти чрез безжичната връзка. Веждите на Баако се повдигнаха още повече. Дори Мария тихо ахна от гледката. Баако поднесе протезата към устата си и леко ухапа единия пръст.