Ковалски трепна — съмняваше се, че инженерите на АИОП ще останат доволни от подобно отношение към технологичното им чудо. Ако се съдеше по начина, по който пристъпи напред, Монк явно споделяше мнението му.
Мария вдигна ръка да го спре и погледна развеселено Баако.
— Не се безпокойте. Просто се опитва да ви погъделичка. Горилите понякога го правят по този начин, хапят леко пръстите или коремите.
Монк се разсмя — но не толкова от гъдела, колкото от изумление.
— Всъщност усещам какво се опитва да направи.
— Изумително. — Мария присви очи и се загледа в протезата. — Бях чела, че АИОП разработват изкуствени крайници със сетивни възприятия, но изобщо не си представях, че са стигнали толкова далеч.
Монк сви рамене.
— Просто ме приемете за едно от морските им свинчета.
Накрая Баако му подаде ръката.
Монк я взе.
— Благодаря, приятел.
Горилата се обърна към последния член на групата — Ковалски — и погледна ръцете му.
Ковалски вдигна ръце.
— Е, не. Тези са истински. — И завърши, като сви пръстите на едната ръка върху другата.
[Никакво хапане]
Баако изпухтя, после измърмори обидено.
Мария се усмихна и очите ѝ проблеснаха.
— Владеете много добре знаците. Впечатлена съм.
Смутен от вниманието ѝ, Ковалски завъртя два пръста във въздуха и ги спусна върху опакото на другата си длан.
[Разбира се, че ги владея]
Баако не беше толкова впечатлен. Отказа да приближи, отпусна се тежко по задник, махна с пръсти към Ковалски и го посочи.
[Не те харесвам]
Ковалски го изгледа намръщено.
„Чувствата са взаимни, пич“.
11:48
Баако вижда стойката на човека, надушва киселата миризма на тялото му, разчита малките тикове на презрение по лицето му. Знае, че човекът не го харесва, и не разбира защо. Смущението води до болка — и до гняв.
Майка му се приближава, стиснала устни, готова да го сгълчи. Започва да прави знаци.
[Той също е добър човек]
Баако не знае как да обясни, да възрази, затова скръства ръце и отказва да говори.
Човек не харесва мен, така че и аз не го харесвам.
Освен това майка му беше похвалила начина, по който човекът говореше с ръце. Беше я видял как му се усмихва. Би трябвало да ѝ харесва единствено как говори Баако.
Не и този човек.
Тя посочва вратата отзад и нарежда категорично.
— Иди си в стаята, Баако.
Той изсумтява, за да изрази обидата и раздразнението си.
Тя отново посочва с два пръста вратата на спалнята.
[Отивай]
Баако изсумтява и се подчинява. Тръгва си, като се подпира и с двете ръце. Изгаря от огорчение. Преди да излезе от стаята хвърля последен кръвнишки поглед към човека. Не го казва със знаци, но го мисли.
Ти си отивай.
11:49
— Уморен е — обясни Мария с надеждата, че не е била твърде сурова с малкия. Но понякога се налагаше да е твърда.
— Не се безпокойте — ухили се Монк. — Ковалски действа така на повечето хора. Нужно е време, за да му се свикне.
Партньорът му се намръщи, но не възрази.
На Мария ѝ дожаля за здравеняка.
— Баако не спа добре тази нощ. Имаше някакви кошмари за Лена.
Ейми пристъпи към нея.
— Наистина ли?
Мария долови интереса в гласа ѝ и се опита да го разсее.
— Просто съвпадение — каза и се извърна. Определено нямаше да казва как се е събудила със същите опасения за сестра си.
— Като стана въпрос за Лена — каза Монк, — какво точно прави сестра ви в Европа?
Мария с радост смени посоката на разговора.
— Спечелихме стипендия в института „Макс Планк“ за еволюционна антропология. Това е най-добрият институт, когато става въпрос за изследване на хоминиди. Стипендията ни позволи едната от нас да работи по програма, чиято цел е създаването на по-точен модел на генетичното разнообразие на неандерталците и разработване на нови методи за събиране на ДНК от костния материал.
— И защо там се оказа Лена, а не вие? — попита Монк.
— И двете се интересуваме от генетика, но моето изследване клони повече към макро разбирането на ДНК. Крайните резултати, така да се каже. Лена пък се съсредоточава към микро нивото, към редактирането и рязането на гени. Затова немската стипендия беше по-важна за нея.