Жегната от чувство за вина, Мария сви устни. Съжаляваше за онова решение. Сега тя бе в безопасност в Щатите, а Лена бе изложена на кой знае какви опасности там.
— Решихме, че стипендията е важна — продължи тя. — Мога да преброя на пръстите на едната си ръка неандерталските останки, от които може да се вземе прилично годна за възстановяване ДНК. Добрите източници са малко и много редки. Надявахме се, че с по-добри образци, по-точни техники за събиране и по-пълно разбиране на вариациите на гените сред различните групи ще можем да определим какво прави неандерталците уникални в сравнение с нас и как смесването на тези черти би могло да спомогне за Големия скок напред. Можехме да спечелим много.
Представи си лицето на Лена.
„А сега да изгубим много“.
— Знаете ли с кого работи там? — попита Монк.
Мария поклати глава.
— Цял екип са. Имам имената им в компютъра си горе, но всички са експерти в различни области и изучават други хоминиди, допринесли за генома ни.
Ковалски прочисти гърлото си.
— Значи носим в себе си не само неандерталски гени, но и други, така ли?
Тя кимна.
— Точно така. Друг вид хоминиди, денисовият човек, е бил съвременник на Homo sapiens и неандерталците. Те също са се кръстосвали с нас и са оставили свои гени в генетичния ни фонд.
Ковалски изсумтя.
— Май този фонд е доста замърсен.
— Напротив, гените на денисовия човек са помогнали за оцеляването на нашия вид. Например генът EPASI се активира, когато нивото на кислород в атмосферата е твърде ниско, за да се изработва хемоглобин. Вариант на този ген е открит у тибетците и тъкмо той им позволява да оцеляват на екстремните височини на Хималаите, където кислородът е много малко. Данните показват, че този вариант на гена е дошъл от денисовия човек.
— Това ли са всички? — малко насмешливо попита Ковалски. — Или и други пещерни хора са се включили в праисторическата оргия?
Мария погледна Ейми. Знаеше, че този въпрос представлява особен интерес за приятелката ѝ.
— Генетичните изследвания на останки от неандерталци и денисови хора показват, че е имало и трети вид, който се е кръстосвал с нас — каза Ейми. — Хоминид, който засега остава неизвестен и все още не е открит и класифициран.
— Което за пореден път доказва, че ако не са били тези чифтосвания, днес нямаше да ни има — добави Мария. — Всичко това подкрепя теорията ни за хибридна жизненост и че кръстосването между човека и другите хоминиди ни е дало генетичното разнообразие, позволило ни да се разпространим в Европа и после по целия свят. Тези привнесени гени са позволили на нашия вид да оцелее до днес.
— И това ли изучавате с Баако? — попита Монк. — Анализирате уникалните черти, които биха могли да доведат до Големия скок напред?
— Именно. И макар че Баако е все още млад, вече забелязваме забележителен прогрес в когнитивните му способности. Той се учи три пъти по-бързо от всяка човекоподобна маймуна, изучавана досега. Анатомията на мозъка му също е доста по-различна и показва увеличаване на повърхностното нагъване на мозъчната кора и по-голям обем сиво вещество, както си личи от серията скенери.
— Не бих отказал да видя резултатите — призна Монк. — Звучи много интересно.
— Файловете са в компютъра ми. Мога да ви покажа…
Прекъсна я скимтене. Звукът бе тих и лесно можеше да не му се обърне внимание, но с острите сетива на майка към дете в беда Мария млъкна и се обърна към съседната спалня. Баако, който се бе свил в сенките на прага, направи кръг на гърдите си с юмрук.
[Съжалявам…]
Ейми докосна ръката ѝ.
— Аз ще ги заведа до кабинета ти и ще им покажа отчетите. Изглежда, че някой се опитва да се извини.
Сърцето на Мария се късаше, като виждаше Баако така наранен и разстроен.
— А аз трябва да докладвам във Вашингтон — каза Монк. — Да се надяваме, че скоро ще имаме новини и от Хърватия.
— Благодаря.
Монк посочи партньора си.
— Ще оставя тоя як тип с вас. Нещо ми подсказва, че той е част от проблема и може да е част от решението му.
— Какво толкова съм направил? — попита Ковалски.
Монк не му обърна внимание.
— След като приключим в кабинета ви, ще се обадя на Ковалски и ще ви кажа какви са новините.
Мария кимна. Подозираше, че всичко това е предлог Ейми и Монк да могат да разговарят насаме. Очевидно приносът на Ковалски в научни въпроси не беше желан. Затова го оставяха в ролята на детегледачка.
Мария не беше сигурна кой трябва да се чувства по-обиден.