Грей се обърна и се качи в лодката. Макар че беше завързана, тя се мяташе и подскачаше на силното течение като бик на родео, преди да го пуснат. Премести се на носа, а Фредрик скочи на кърмата при външния мотор и отвърза лодката.
— Дръж се! — извика той и дръпна въжето на двигателя.
Грей стисна гумената дръжка. Моторът изрева дрезгаво, но ревът му не можеше да се сравнява с грохота на придошлата река.
Лодката полетя от дока към течението и то моментално я подхвана и я завъртя диво, преди Фредрик да успее да я насочи в правилната посока. Отвесните стени на клисурата се понесоха от двете им страни. Отпред реката изчезваше в зейналия отвор на тунел.
— Влизаме! — извика Фредрик.
18:15
Сейчан гледаше как лодката изчезва в тунела. Пръстите ѝ се вкопчиха в железния парапет, който отделяше алеята на парка от дълбоката пропаст.
„Трябваше и аз да сляза“.
След като Фредрик им каза за лодката, с Грей съставиха план в беемвето. Въпреки това се колебаеха дали да го изпълнят. Претърсването на наводнените пещери щеше да е опасно и макар че от централата на Сигма бяха засекли телефона на изчезналата изследователка, нямаше гаранция, че тя още е жива. Може да я бяха убили в тунелите и тялото ѝ — или само телефонът ѝ — да е било отнесено от водата в долината.
Но преди десет минути получиха вест от Вашингтон, че двете сестри са се свързали и са успели да разменят няколко думи.
„Значи още е жива някъде долу“.
Въпреки новината Сейчан се опита да играе ролята на адвоката на дявола и приведе доводи защо не трябва да опитват спасителна операция. Защо му беше на Грей — че и на планинаря — да се излага на опасност, за да спаси онази жена? Доколкото знаеха, нападението бе просто иманярски набег срещу археологически обект. Рискуването на живота на опитен агент на Сигма заради един човек изглеждаше безразсъдно. По-мъдро бе да подходят консервативно — например поне да изчакат бурята да премине.
В крайна сметка думите ѝ попаднаха в глухи уши.
Не беше очаквала друго.
Мокрото шляпане на стъпки я накара да се обърне. Даг тичаше към нея по алеята. Беше отишъл да разузнае положението в хотела и да види как местната полиция реагира на случилото се в бара.
— Какво научи? — попита тя. Виждаше мигащите светлини на полицейски коли и линейки през дърветата на парка.
— В момента там е пълен хаос. Никой не знае кой…
Силен гръм го прекъсна и го накара да се сниши.
Сейчан тутакси разпозна, че не е гръмотевица. Обърна се на запад и видя кълбо от огън и черен пушек да се издига към тъмното небе.
Дори Даг се сети какво е избухнало и каза приглушено:
— Някой е взривил превоза ви.
След експлозията веднага завиха сирени. Откъм хотела долетяха викове. Секунди по-късно сигналните светлини се отдалечиха на запад, към полето.
Сейчан вдиша през нос и извади пистолета от кобура на рамото си.
Даг я изгледа.
— Какво правиш?
Тя не му обърна внимание и се обърна към клисурата.
Подозираше, че са взривили хеликоптера не само за да ги принудят да останат тук, но и за да отвлекат вниманието на полицията.
„Да ги накарат да се махнат оттук“.
Сетивата ѝ бяха нащрек, вслушваше се дали някой не приближава през парка, но вниманието ѝ бе привлечено от звука, отекващ някъде отдолу. Три малки светлини се носеха по течението на реката. Джетове. Всичките бяха с емблемата на местния яхтклуб и ако се съдеше по прожекторите на носовете им, явно се използваха за изследване на подземния свят, също като лодката на Фредрик.
Само че пътниците им не бяха туристи.
На всеки джет имаше по двама души с каски. Сейчан забеляза на гърбовете им издайническите очертания на автомати.
„Явно и врагът е научил, че при нападението има оцелели“.
Прицели се в първия джет, като използва парапета за опора. Стреля три пъти от високата си позиция. Първият куршум улучи седящия отзад и тялото му полетя в реката. Вторият рикошира от кормилото и водачът се сниши, но се показа за миг и третият куршум попадна в рамото му. От удара водачът полетя във водата. Неуправляемият джет зави и се разби в стоманения док.
„Един по-малко…“
Прицели се в следващата мишена, но врагът бързо бе усетил заплахата. Двата джета полетяха на зиг-заг по течението, завиваха рязко и непредсказуемо. Сейчан стреля, докато не изпразни пълнителя, но не улучи нито веднъж.
Джетовете изчезнаха в тунела.
Сейчан заблъска с оръжието металния парапет, като ругаеше безумния план — и човека, който беше достатъчно безразсъден, за да го приложи.