„Мътните да те вземат, Грей…“
18:21
„Май беше грешка“.
Грей се беше снишил на носа — за да може Фредрик да вижда над раменете му и за да не си удари главата в някой надвиснал сталактит. Реката беше придошла толкова, че вече почти изпълваше огромния тунел. Сталактитите висяха от тавана като хищни варовикови зъби, забити в течението. И тези зъби спокойно можеха да направят понтонната лодка на парцали.
— Дръж светлината право напред! — предупреди го Фредрик.
Грей се подчини и хвана по-здраво дръжката на прожектора на носа. С повече не можеше да помогне.
Водата се плискаше високо по стените и на най-малкия завой, прииждаше и се оттегляше на вълни от страничните пещери. И тези естествени образувания не бяха единствената опасност. Покрай тях се носеха стволове на паднали дървета, въртяха се и се блъскаха в камъни и в стените.
А таванът се спускаше все по-ниско и по-ниско…
Фредрик майсторски се справяше с безумното течение, с което си спечели уважението на Грей. Моторът на лодката виеше и ръмжеше, тъй като планинарят го държеше предимно на заден ход, за да намали донякъде скоростта.
— Внимавай! — извика Фредрик.
Грей веднага видя опасността. Тунелът завиваше рязко наляво. Водите се разбиваха високо и образуваха пяна. Течението изглеждаше достатъчно свирепо, за да ги сдъвче.
Смяна в звука на двигателя го накара да погледне назад. Фредрик беше превключил на предна и даваше газ. Грей разбираше действията му. Трябваше им скорост, за да минат оттук.
Лодката полетя напред и той залитна назад. Сега лодката летеше по течението, вместо да се бори с него. На завоя моторът изрева още по-силно и се понесоха още по-бързо. Лодката рязко зави и се надигна опасно.
Грей затаи дъх, но в следващия миг излетяха от бързеите и се озоваха в по-спокойни води.
Той се отпусна с облекчение.
— Дотук бяхме! — извика Фредрик и посочи.
Право напред лъчът на прожектора изчезваше в огромна пещера, наполовина пълна с вода.
Фредрик намали предпазливо скоростта и предупреди:
— Може да се окаже сложно.
— Защо?
Отговорът беше кратък:
— Харибда.
Грей се намръщи. В „Одисея“ Харибда бе името на чудовищен водовъртеж, който поглъщал непредпазливите моряци заедно с корабите им.
Това изобщо не звучеше успокояващо.
18:24
Роланд рязко спря и се подхлъзна. Бяха тръгнали надолу, обратно по пътя, по който бяха дошли, прогонени от надигащата се вода на езерото.
Жерар ги водеше и търсеше някакъв страничен тунел, който да ги отведе нагоре, някакъв изход от наводнените недра на планината.
— Чакайте! — каза Роланд.
Лена спря. Беше изтощена. Фенерът на каската ѝ примигна — батерията се изтощаваше.
— Какво има?
— Чуйте.
— Нямаме време… — изръмжа Жерар.
— Чуйте, по дяволите! — изруга Роланд. По-късно щеше да моли Бог за прошка за сквернословието си, но точно сега трябваше да привлече вниманието им, да преодолее отчаянието, студа и умората им.
Усилията му бяха възнаградени. Лена наклони глава настрани и очите ѝ се разшириха.
— Това двигател ли е?
Откъм езерото отекваше нов звук, който едва се чуваше през рева на водата — по-висок и равномерен.
— Да! — потвърди Жерар и посочи. — Тръгвайте! Връщаме се!
Роланд не се нуждаеше от подобно подканяне. Забърза срещу течението, като се спъна на няколко пъти, а накрая почти запълзя. Стигна до една площадка и се изправи. Водата стигаше до глезените му. Жерар и Лена дойдоха при него.
Роланд мислено благодари на Бог за милостта му.
Насред тъмното езеро блестеше ярка звезда.
„Лодка!“
— Дръжте се! — долетя глас до тях. — Идваме!
Зад лодката внезапно се появиха още две светлини.
Роланд пое облекчено дъх и помаха с ръка.
Изглежда, цял флот им се беше притекъл на помощ.
18:27
Когато зад тях блеснаха светлини, съпроводени от рязко ръмжене на двигатели, Грей се обърна. Два джета влетяха в пещерата.
„Кои са тия, по дяволите?…“
Заслепен от светлините, Грей не можеше да види хората на джетовете, но имаше лошо предчувствие. То се потвърди миг по-късно, когато проехтяха изстрели — но Грей вече реагираше инстинктивно: извади пистолета от кобура и отвърна на огъня, като в същото време се хвърли към кърмата и събори Фредрик на дъното на лодката.
Куршумите на Грей пръснаха прожектора на първия джет. Преди светлината да угасне, той различи на него неясни маскирани фигури — водач и стрелец зад него. При изстрелите на Грей джетът рязко зави.