Вторият джет зави в противоположната посока и ярката му светлина се понесе като звезда над тъмното езеро.
„Опитват се да ни излязат отстрани“.
Стисна зъби. Ако лодката им се озовеше между джетовете, с тях беше свършено. Имаха само едно оръжие и можеше да защитава само единия борд. Трябваше му помощ.
Докато стреляше с една ръка по джета с прожектора, Грей викна:
— Фредрик! Не се надигай, но гледай да останем пред тях!
Планинарят се оказа човек на място. Претърколи се към мотора и даде газ. Лодката се понесе напред в опит да изпревари двата джета.
Грей се сниши при десния борд и продължи да стреля по джета с прожектора, но водачът на другия, онзи с пръснатия прожектор, вече се бе окопитил. Чуха се изстрели и куршумите се забиха в левия понтон. Чу се свистене на изпуснат въздух.
Дори ако не ги застреляха, лодката можеше и да не оцелее.
Грей насочи вниманието си към тъмния джет. Трябваше да разкара кучия син. Вдигна пистолета, но точно тогава се чуха изстрели от друга посока и сред трите светлини в края на пещерата проблесна огън.
„Някой от тях е въоръжен. Някой, който вече се е сблъскал с маскираните нападатели“.
Тъмният джет се обърна да посрещне новата заплаха и откри огън към стената на пещерата. Две от светлините изчезнаха, но изстрелите продължиха да отекват оттам. Грей знаеше, че онзи, който му се беше притекъл на помощ, е прекалено открит и няма да издържи дълго.
Въпреки това храбрата намеса му даде възможност да се справи с другия противник.
Грей се обърна. Джетът с прожектора вече ги беше настигнал и се носеше успоредно на лодката. Грей изруга — по-малкият съд бе бърз и маневрен. Прицели се внимателно. Оставаха му два патрона и трябваше да ги използва максимално добре.
— Задръж! — извика Фредрик.
Преди Грей да успее да възрази, планинарят спря мотора. Лодката забави ход и рязко подскочи, когато Фредрик превключи на задна.
Целта на Грей продължи да се носи напред, после зави пред носа им, като вдигаше високи пръски.
„По дяволите…“
Най-лошият му страх се беше сбъднал.
Лодката им бе прикована между двата джета — един отпред и един отзад. Фредрик продължаваше да кара назад, сякаш се предаваше.
— Какво правиш? — извика Грей.
Огънят откъм стената на пещерата беше спрял. Човекът, който се беше опитал да им помогне, бе или мъртъв, или принуден да се скрие. Отървал се от противника си, тъмният джет се понесе към тях като ястреб, спускащ се към жертвата си.
Грей се обърна към Фредрик и видя, че планинарят се е ухилил гадно.
Откъм носа се чу писък, идващ от ярко осветения джет. Грей надникна над понтона. Джетът се въртеше в дълбока вдлъбнатина в езерото, всмукан от голям водовъртеж, чиято сила явно беше твърде голяма за малкия двигател.
Пред очите на Грей джетът се преобърна и беше завлечен в дълбините заедно с двамата си пътници. Лъчът на прожектора продължи да свети още миг, след което изчезна.
Грей разбра маневрата на Фредрик. Планинарят беше подвел врага право в гърлото на чудовището Харибда.
Но оставаше още една заплаха.
Грей се обърна и се прицели в другия джет, като се възползва от моментния шок на водача. Но преди да успее да стреля, откъм стената на пещерата отекнаха нови изстрели.
Стрелецът на задната седалка се килна настрани и пльосна във водата.
„Един по-малко…“
Грей насочи пистолета с двете си ръце и дръпна два пъти спусъка.
Плексигласът пред лицето на водача се пръсна и главата му се люшна два пъти назад от двете попадения. После тялото му клюмна безжизнено върху кормилото. Останалият без управление джет прелетя покрай лодката право към Харибда и секунди по-късно бе погълнат от водния гроб.
— Обръщай! — Грей се завъртя и посочи светлинките при стената на пещерата. — Да ги качваме и да се махаме оттук!
Фредрик огледа спуканата част на понтона, после прииждащата от тунела вода.
— Ако можем.
18:33
Лена се сгуши в средата на лодката. Ушите ѝ още пищяха от стрелбата. Опита се да не гледа, докато Роланд превързваше дълбоката драскотина на ръката на Жерар. Френският войник бе свалил якето си, след като бе скочил в лодката. Раната не беше от куршум, а от парче отчупена скала.
— Ако не беше подкрепата ти, нямаше да се справим — каза спасителят им на Жерар. — Добра стрелба.
Беше се представил като командир Грей Пиърс, военен сътрудник на АИОП. Но на Лена вече не ѝ пукаше кой я е спасил — достатъчно беше, че са им помогнали да се измъкнат от този подземен ад.