— Дължах им го… за моите хора — отвърна Жерар.
Грей кимна сурово — разбираше лоялността към екипа.
Водачът на лодката — местен, казваше се Фредрик — запали двигателя. Изглеждаше притеснен, въпреки че опасността уж беше отминала. Докато се носеха през езерото, Лена се премести по-далеч от изпуснатата част на понтона. Когато приближиха отвора на тунела, буквално летяха над водата.
— Трябва ни колкото се може повече скорост! — извика водачът. — Реката много е придошла. Всички да се снишат! Ще стане тесничко!
Лена се сниши, докато каската ѝ не се изравни с понтона. Въпреки това поглеждаше напред.
„Ако ми е писано да умра тук, ще го направя с отворени очи“.
Лодката стигна отвора и влетя в него с главоломна скорост. Инерцията ги вкара в тунела и грохотът на водата премина в оглушителен рев. Лодката се тресеше и клатеше, бързо забавяше ход срещу мощното течение.
Лена знаеше какво ги очаква, ако изгубят битката, и си представи огромния водовъртеж. Но онова, което виждаше напред, не изглеждаше по-добро.
На десетина метра от тях реката се блъскаше на един завой и водата се превръщаше в бяла пяна.
Фредрик се насочи към вътрешната страна на завоя, където реката не бе така буйна. Даде газ до дупка, но лодката едва пълзеше. Изруга на хърватски и се приведе, като ги прекарваше сантиметър по сантиметър през завоя.
Лена впери поглед в разбеснялата се вода от другата страна. „Ох, Господи, ох, Господи…“
После внезапно излязоха от завоя. Реката продължаваше да напира, опитваше се да ги натика обратно, но тук течението не беше толкова силно.
Имаше обаче друга опасност.
— Можем ли да минем оттук? — извика Роланд.
— Ще се наложи — отвърна Фредрик.
Придошлата река почти изпълваше тунела. Беше на по-малко от метър от тавана, от който пък се спускаха каменни стълбове — сталактити, осъзна Лена.
Водачът трябваше да намали скоростта, за да прекара лодката през лабиринта.
„Ако се закачим за някой…“
Имаше обаче и други опасности, които дебнеха под водата. Раздиращ звук я накара да погледне надолу. Остра скала беше пробила дъното на лодката.
Фредрик освободи лодката, но пораженията бяха налице. Водата нахлу и започнаха да потъват.
— Изгребвайте с каските! — нареди Грей. — Бързо!
Лена разкопча ремъка и свали каската си. Роланд и Жерар направиха същото и започнаха война с реката, като изгребваха с всички сили.
Но беше безсмислено.
Въпреки писъка на измъчения двигател натежалата лодка започна да се носи назад. Лена видя как Грей и Фредрик се споглеждат. Водачът поклати глава.
И тогава отпред се чу нов — вече познат — звук.
Характерният гърлен рев на джет отекна от стените. Появи се тъмна сянка, водена от ярка светлина. Водачът се беше снишил над кормилото, за да не се удари в тавана.
Явно врагът не беше приключил с тях.
Жерар изруга и вдигна оръжието си, но Грей избута цевта настрани.
— Не стреляй!
18:46
Сейчан приближаваше потъващата лодка.
Погледна зад нея за някаква следа от преследвачи. След като видя как двата джета изчезнаха в тунела, се бе спуснала по въжето до дока, където се беше забил третият съд. За щастие ключовете бяха на запалването, а не у водача, когото беше застреляла.
Сега се носеше към лодката с Грей и другите. Щом стигна до нея, рязко зави, намали и се понесе успоредно на тях. Прецени положението само с един поглед — водата, пълнеща лодката, спукания понтон, ревящия двигател, който не вършеше почти никаква работа.
— Хвърлете ми въже!
Отвърнаха ѝ объркани погледи, но Грей я разбра.
И ѝ хвърли въже. Сейчан го хвана и го уви около куката зад седалката. Грей уви другия край около ръцете си и подпря крака в понтоните на носа.
Сейчан му кимна, даде газ срещу течението и след като въжето се опъна, добави мощта на джета към двигателя на лодката. Отначало не помръднаха.
„Хайде, боклук такъв…“
Джетът и лодката лека-полека започнаха да надвиват реката. Мъкнеха се мъчително бавно срещу течението, бореха се за всеки с мъка спечелен метър. Накрая, сякаш цял час по-късно, светът пред тях започна да изсветлява.
Бяха стигнали края на тунела. След като излязоха, Сейчан вдигна лице към дъжда. В небето проблесна светкавица. Никога досега не се бе радвала толкова на лошото време. Замъкна лодката до дока и след известно маневриране всички слязоха.