После тя скочи от джета и се хвърли в прегръдките на Грей.
Грей я притисна към себе си.
— Май ти бях наредил да останеш тук — прошепна в ухото ѝ.
Тя се дръпна назад и го изгледа намръщено.
— И да оставя целия купон на теб ли?
19:12
Грей чакаше с останалите на тротоара. Бяха се сгушили под дърветата на малък парк. Тъмната грамада на замъка Франкопан хвърляше сянка върху улицата.
Искаше му се да се махне от това проклето градче колкото се може по-бързо. Не знаеше кой е врагът, но противниците очевидно имаха военно обучение. Това не беше иманярски набег на крадци, а добре организирана атака.
„А на мен ми писна да тичам слепешком“.
Ръмженето на двигател насочи вниманието му към улицата. Едно беемве излетя от завоя и наби рязко спирачки. Зад волана беше Даг. Беемвето беше последен модел Х5.
— Време е да тръгваме — каза Даг през сваления прозорец. — Засега пътищата са отворени, но полицията още гони нападателите от кръчмата, а бурята продължава да бушува над проходите, така че най-добре да се махаме бързо. — Подаде ръка през прозореца и тупна колата. — Взех я назаем от един приятел. Може да ни потрябва четири по четири, за да стигнем до Загреб.
— Ти оставаш тук — каза Грей и отвори вратата на шофьора.
Даг я дръпна и я затвори.
— Познаваш ли тукашните пътища? Кой знае какво ни чака горе? — Потупа се по гърдите. — Аз познавам всички пътища из тукашните планини.
Фредрик го подкрепи.
— Момчето е право. Трябва ви човек, който познава района.
Грей погледна въпросително планинаря.
Той вдигна ръце.
— Нищо лично, но мисля, че приключих с ролята ми на водач.
Грей не можеше да го вини и кимна.
— Освен това — добави Фредрик — ще окажа на комендант Жерар лекарската помощ, от която се нуждае.
Грей погледна французина. Той също беше отказал да тръгне с тях — трябваше да остане и да разбере участта на хората си. Грей му беше влязъл в положението — знаеше, че той би направил същото, ако беше на негово място. Жерар обаче обеща нещо — да сподели всичко, което научи за врага и за двамата отвлечени професори. Грей му беше дал сигурен номер, на който да се обади.
След като се разбраха, се качиха в джипа. Грей седна отпред, оставяйки задната седалка за Сейчан, Лена Крандъл и отец Новак. Планът беше да продължат към Загреб и там да решат как да действат нататък.
Потеглиха.
Лена се наведе напред. Държеше мобилния си телефон. Грей вече беше махнал батерията, тъй като се боеше, че противникът може да използва сигнала, за да я открие.
— Кога ще мога да се обадя на сестра си?
— Още не — строго отвърна той. — Засега е по-добре противникът да си мисли, че си мъртва.
Тя се облегна назад. Не беше доволна от отговора и се безпокоеше за сестра си.
Грей се опита да я окуражи.
— Сестра ти е в безопасност.
Лена въздъхна.
— Надявам се да е така.
8.
29 април, 13:33
Лорънсвил, Джорджия
Мария седна на малката маса в класната стая на Баако и се загледа в телефона на нея. След краткото свързване с Лена веднага се беше обадила на Монк и Ейми. Двамата бяха горе в кабинета ѝ от цял час и разговаряха с Вашингтон, но засега не ѝ бяха съобщили никакви новини.
„Не ми казват нищо“.
Погледна едрия мъж, който чакаше с нея. Джо Ковалски също беше извадил телефона си, готов да отговори веднага, ако партньорът му го потърси. Крачеше напред-назад като някакъв затворен в клетка звяр. Изглеждаше изгарящ от нетърпение за новини, също като нея. След краткото свързване с Лена Мария едва не припадна, но той я задържа, подкрепи я мълчаливо и измънка някакво уверение, че негов колега на име Грей щял да намери сестра ѝ.
Мария оценяваше опитите му да я утеши и го загледа как прави поредната обиколка на стаята. Лицето му бе изсечено, със следи от стари белези, с подчертана масивна челюст. Носът пасваше на чертите му — сплескан и изкривен от старо счупване. И въпреки че си личеше, че е кален в бой мъж, ушите му стърчаха и му придаваха момчешки вид.
Познато уф-уф насочи вниманието ѝ към другия в стаята.
Баако стоеше пред дъската. С маркера, стиснат в лявата му ръка, беше написал четири букви.
Изумената Мария скочи на крака. Двете с Лена бяха научили Баако да разпознава буквите — необходима част от езика на знаците. Използваха кубовете, за да го научат на прости думи като „котка“ и „куче“, както и имената на неколцината, които работеха тук — Джак, косматия му приятел Танго и, разбира се, Мария и Лена.