— Значи не е заради секси лабораторните престилки? — попита той и също се ухили закачливо.
— Е, не съм казала, че няма и облаги.
Междувременно косматата двойка пред тях приближаваше дърветата, между които минаваше тясна пътека. Джак забърза напред да не изпусне животните от поглед, демонстрирайки обичайната за младостта енергия. Или може би просто искаше да стигне по-бързо до дърветата и да се махне от дъжда.
Дъждът започна да се засилва и Ковалски наведе глава. Изведнъж му се прииска да имаше дебела козина като Баако и Танго. Ускори крачка към дърветата.
Пред тях Джак внезапно се закова на място.
Ковалски моментално застана нащрек и също спря — и тогава го видя. Движение между дърветата, местещи се сенки. Изтрещя изстрел и Мария подскочи. Ковалски се завъртя, подбра я през кръста, събори я във високата трева и я прикри с тялото си.
Проехтя втори изстрел и Ковалски видя как Джак се завъртя на място и от рамото му полетяха пръски кръв. Младежът падна.
— Не ставай! — изсъска Ковалски на Мария.
Извади пистолета и запълзя на лакти през мократа трева към студента. В същото време Баако се втурна обратно към тях, като се подпираше с едната ръка и носеше Танго с другата. Ковалски не успя да се махне навреме. Уплашените животни му налетяха и го блъснаха толкова силно, че избиха пистолета от пръстите му, които бяха хлъзгави от калта. Оръжието полетя в тревата и храсталаците.
„По дяволите!“
Без да има време да гони пистолета, Ковалски стигна до Джак, който лежеше по гръб и стенеше от болка. Уплашените му очи се взираха в Ковалски. Тъмни фигури с плетени качулки излязоха от гората и се затичаха приведени през поляната.
Ковалски погледна назад към центъра за примати.
„Прекалено далеч е“.
Бързо омаза лицето на студента със собствената му кръв и му нареди:
— Не дишай. Прави се на мъртъв.
Не можеше да направи повече за него.
Изпълзя обратно при Мария, докато групата непознати се носеше през поляната право към Баако. Тялото на горилата беше като остров насред зелено море.
Задърпа Мария за ръката.
— Остави го. Ако останем във високата трева, може да успеем…
— Никога. — Тя освободи ръката си. — Няма да го изоставя.
— Доктор Крандъл! — извика глас. — Елате с нас… с Баако… и никой няма да пострада!
Ковалски сподави ругатнята си. Явно тия копелета познаваха графика на Мария с ежедневните разходки и бяха подготвили съответно засадата.
Мария го погледна в очакване да измисли нещо.
Той изстена и направи единственото, което можеше. Вдигна ръце, изправи се и се обърна към застаналите в полукръг нападатели, насочили автомати към него.
— Не стреляйте!
Мария се забави само колкото да свали нещо от китката на Баако и да го закачи за нашийника на Танго.
— У дома — каза му и посочи към центъра. — Върви у дома.
Кучето трепереше. Беше твърде уплашено, за да помръдне.
Сякаш за да помогне, Баако побутна косматия си приятел по задника. Това подейства и кучето побягна с подвита опашка към товарната рампа.
Ковалски се опита да скрие бягството му с тялото си и размаха ръце, за да привлече вниманието към себе си. Мария помогна, като също се изправи. Държеше здраво Баако за ръка, докато пъхаше скришом нещо в джоба си. Горилата изскимтя и се долепи до крака ѝ.
— Ще правя каквото кажете! — извика тя. — Само не наранявайте…
Изтрещя нов изстрел и я прекъсна насред изречението.
Ковалски се обърна към един от стрелците. Той държеше димящ пистолет, насочен към земята. Беше мъжът, който бе извикал преди малко — очевидно водачът на групата.
Кучият син стоеше над безжизненото тяло на Джак.
Ковалски стисна зъби и го изгледа кръвнишки.
„Мръсен шибаняк!“
Мария изстена и се притисна до него. Водачът направи две крачки към тях и вдигна пистолета, от чиято нагорещена цев се вдигаше пара от дъжда. Оръжието беше насочено право към гърдите на Ковалски.
Ковалски го изгледа убийствено. Знаеше какво предстои.
Както обикновено, грешеше.
Мария застана пред него.
— Не! Ако искате помощта ми, ако искате Баако, значи искате и Джо. — И го сръчка в корема, за да покаже кого има предвид. — Той е треньорът на Баако. Знае всичко за него. Как да го успокои. Как да го накара да съдейства.