Говореше бързо, като всякак се мъчеше да го представи за важен. Ковалски погледна комбинезона си с емблемата на университета „Емъри“ на джоба. Преглътна с мъка и протегна ръка към Баако — знаеше, че това е единствената му надежда.
„Не ме зарязвай, приятел“.
Баако го изгледа с изцъклени от страх очи и мокро от дъжда лице. Накрая вдигна ръка и пръстите му се свиха около неговите.
Водачът ги гледаше. Накрая отпусна пистолета и нареди на останалите:
— Качвайте ги в хеликоптера!
Ковалски издиша с облекчение.
Докато групата пристъпваше към тях, Баако го пусна, сви едната си длан под другата и вдигна двете. Значението на жеста можеше да се прочете и в уплашените му очи.
[Помогни ни]
Горилата се сгуши в Мария. Тя също го гледаше умоляващо. Ковалски знаеше, че е длъжник и на двамата. Току-що бяха спасили живота му.
„Но какво мога да направя сам, по дяволите?“
12:23
Монк разтърка очи и продължи да чете резултатите от скенера на мозъка на хибрида. Цялостната морфология се различаваше в много отношения от строежа на мозъка на обикновена горила. Прочете отново абзаца за нагъването на мозъчната кора на Баако. Гънките бяха три пъти повече, което означаваше, че повърхностната площ е по-голяма и трябва да се нагъне повече, за да се побере в черепа на горилата.
Това бе колкото завладяващо, толкова и смущаващо.
Ейми Ву говореше по телефона. Бяха ѝ се обадили току-що, вероятно с новини от колегите ѝ в Белия дом.
— Разбрано — каза тя, докато крачеше зад него. — Ще действам според плана. Zàijiàn.
Монк наостри уши, когато чу официалното „довиждане“ на китайски. Значи обаждането не беше от Белия дом, макар че не можеше да изключи и тази възможност. Странната случка привлече вниманието му към отражението ѝ в един тъмен ъгъл на монитора. Тя прибра телефона в джоба си и посегна към кръста си, сякаш да се разкърши.
Ръката ѝ се появи отново. Държеше малък сребрист пистолет.
Монк реагира инстинктивно: приклекна, блъсна стола със задник и го запрати към Ейми Ву. Пистолетът ѝ изтрещя оглушително и пръсна монитора на бюрото, докато Монк падаше на пода.
Претърколи се в мига, в който столът удари Ейми в краката и тя залитна. Монк използва момента да измъкне глока си от кобура. Насочи оръжието слепешком и стреля, не толкова за да я убие, колкото да я свари неподготвена. Въпреки това куршумът одраска бедрото ѝ. Тя се свлече на колене, изкрещя от болка и насочи пистолета си към него.
Междувременно Монк се беше опомнил достатъчно, за да хване глока с две ръце и да го насочи към нея. Погледна я над оръжието — изражението ѝ беше студено, нямаше нищо общо с дружелюбното лице на изследовател от АИОП.
Двамата стреляха едновременно.
Той се извърна настрани и куршумът профуча покрай ухото му. Ейми не беше толкова бърза и неговият куршум одраска шията ѝ и я събори по гръб. Монк се хвърли към нея. Тя го изгледа кръвнишки и успя да извърти оръжието си към него преди той да успее да го избие от ръката ѝ. Останал без избор, Монк стреля отново, този път в главата ѝ. Нямаше място за рискове.
Тя рухна на пода и пистолетът падна от безжизнените ѝ пръсти.
Монк го изрита настрани, макар да знаеше, че вече е мъртва.
Наведе се и взе мобилния ѝ телефон. Ейми може и да не беше в състояние да говори, но в телефона ѝ сигурно имаше нещо, което би могло да обясни тази атака.
Имаше обаче нещо по-належащо.
„Ковалски и Мария“.
Някой току-що се беше обадил на Ву и вероятно бе дал заповед за нападението.
Това означаваше само едно.
„Бил съм проблем, който трябва да се отстрани“.
Монк излетя през вратата с оръжие в ръка и се втурна по пустия коридор към стаята на Баако. Нахълта в преддверието и спря при прозореца за наблюдение. Помещението бе празно.
Никакви трупове, никаква кръв, никакви следи от борба.
И никакъв Баако.
Огледа се объркано. „Къде са се дянали?“
От дългия коридор, водещ към задната част на сградата, отекна гневен вик. Монк се затича натам — позна гласа на Ленард Траск, директора на полевия център.
— Кой е пуснал кучето? — викаше той. — Приберете го в кучкарника! Веднага!
Монк спринтира към врявата. Не знаеше дали това има нещо общо с изчезналата група, но Траск може би знаеше какво е станало — или би могъл да му подскаже нещо.
Мина покрай редица лаборатории и се озова в по-просторно помещение до стаи с кучешки клетки и разни шкафчета. Двойната врата на товарната рампа в дъното беше затворена. До нея имаше по-малка врата, отворена към дъждовния ден.