[Вземи… Крий]
Той се подчинява и го взима.
После отпред се чува вик. Баако е твърде уплашен, за да разбере думите, чува само гнева.
Но мама казва думи, които разбира. „Баако е уплашен“. И в същото време му говори с пръсти.
[Крий… Веднага]
Баако се отдръпва в дъното на клетката, не знае как да го направи. Иска да е добро момче. Накрая се сеща и обръща гръб на всички. Вдига ръка към устата си и лапа кръгчето. Избутва го с език в бузата си и го задържа там.
Един от лошите грубо бута мама да се обърне напред, но въпреки това тя кима на Баако и му се усмихва, без думи. Той я разбира, знае какво означава усмивката.
[Добро момче]
Големият мъж отсреща го зяпа. Не се усмихва, но Баако вижда одобрението на лицето му.
Баако сяда, вече по-спокоен, сигурен в едно.
Аз съм добро момче.
9.
30 април, 07:23
Пекин, Китай
— Qĭngbú shì… qĭngbú shì… — умоляваше човекът, който бе коленичил и навел глава. — Shàojàng Lau, qĭngbú shì.
Генерал-майор Дзяйин Лау стоеше с гръб към него и изучаваше сутрешните доклади на различните лаборатории на комплекса. Стоеше пред прозорец с изглед към Пекинската зоологическа градина, една от най-големите на света и най-старата в Китай, открита още през 1906, когато била опитна ферма.
„Какво подобаващо начало — помисли си тя. — Като се има предвид този проект“.
Изпитваше известна гордост, тъй като знаеше колко тежък труд е положен и как са изпипани всички подробности, необходими за постигане на целта. Загледа се към парка. Намираше се на горния етаж на Чангуанлоу, барокова сграда във френски стил в северозападния ъгъл на зоологическата градина, построена през деветнайсети век за императрица Цъ Си.
Представи си как императрицата е гледала от същия прозорец — също като нея, царица на всичко пред очите ѝ.
И това в редица важни отношения беше съвсем вярно.
Може и да нямаше пълна власт над множеството зали на зоологическата градина, нито над петнайсетте хиляди животни, държани в парка с площ двеста акра, но пък имаше пълна власт над онова, което се намираше отдолу — разкопки, които можеха да се сравнят с неотдавнашните строежи около Летните олимпийски игри в Пекин. И нейното начинание имаше далеч по-важна цел от спечелването на световното признание и внимание.
Дзяйин затвори очи и се замисли за проекта.
Всичко бе започнало от семе, откраднато на хиляди километри оттук и засадено дълбоко под земята, където вече бе пуснало корени и обещаваше още по-голяма слава за страната ѝ. Семето беше дошло от една долина в югоизточната част на Тибет, недалеч от границите с Непал и Индия. Мястото беше свещено за будистите и индуистите. Източникът на тази святост беше Кайлаш, най-високият от заснежените върхове около долината, на който се вярваше, че седял бог Шива във вечна медитация.
Намръщи се на древните суеверия, издиша, отвори очи и погледна към Пекин отвъд зоологическата градина. Беше учила в Университета за наука и техника тук, след което бе привлечена от заместник генералния секретар да продължи в Академията за военни науки. Поизправи гръб при спомена за тази чест. Тогава беше на деветнайсет, бъдещето ѝ представляваше книга, чиито страници чакаха да бъдат написани.
„Но това беше преди повече от четири десетилетия“.
Видя отражението си в прозореца. Сивата ѝ коса бе подстригана късо и грижливо сресана зад ушите. Историята ѝ можеше да се прочете по бръчките на лицето ѝ. Нямаше деца и съпруг, беше омъжена за военната си кариера. Стоеше в тъмнозелената си униформа с една-единствена звезда на пагоните, показваща чина ѝ shàojàng, генерал-майор от Народната освободителна армия. Всяка сутрин лъскаше звездите, но през последните години го правеше с известна горчивина, обезсърчена от липсата на други звезди, които да украсят униформата ѝ.
Знаеше, че кариерата ѝ е в застой — защото беше жена и защото работеше в научния отдел на НОА. Но това не ѝ пречеше да копнее за допълнителни звезди, а може би дори да бъде направена научен директор на НОА — пост, който досега не бе заеман от жена. Това беше целта ѝ, но за да успее със следващата стъпка, трябваше да се докаже тук. Рискуваше цялата си кариера и репутация с това начинание.
„И то не бива да се проваля“.
Под нея имаше синьо езеро с безброй дългокраки жерави, чиито пера сияеха в оттенъци на светлорозово, а над тях се издигаше зелен балдахин, целият в цветове. Зад езерото бяха различните зали и птичарници на зоологическата градина, разположени сред изкуствени савани, виещи се потоци и свързани едно с друго езерца. Далеч в другия край на парка се намираше главната атракция на зоологическата градина, която привличаше стотици хиляди посетители годишно — домът на пандите.