С познанията си по история на изкуството Роланд разбираше какво значение има споменаването на двете пещери. Те бяха прочути с палеолитното си изкуство — рисунки, оставени от най-старите предци на съвременния човек.
Впери поглед в отвора. Досещаше се какво се крие долу.
Лена също беше разбрала.
— Открихте ли пещерно изкуство долу?
Райтсън повдигна вежда.
— О, открихме много повече. — Погледът му се спря върху Роланд. — Именно затова се свързахме с Ватикана, отец Новак… затова бяхте призовани от Хърватския католически университет в Загреб да се присъедините към нас.
Роланд надникна в тунела. В далечината избоботи гръм. Той трепна и докосна бялата си якичка.
Арно заговори със силния си акцент, без да крие презрението си:
— Отец Новак, тук сте, за да видите с очите си и да потвърдите чудото, което открихме.
11:15
Лена слезе по стълбата след Райтсън и Арно. Покрай стълбата се спускаше кабел от генератора горе. Долу светеха лампи. Също като останалите, тя носеше каска с фенер. Сърцето ѝ туптеше в ушите ѝ от вълнение, но и от мъничко клаустрофобия.
Прекарваше повечето си време затворена в някоя генетична лаборатория — гледаше през микроскоп или четеше кодове на монитора. Когато имаше свободно време, бягаше на всяко диво място, до което можеше да се добере. Напоследък това бяха предимно паркове покрай реките, пресичащи Лайпциг. Липсваха ѝ горите около предишната ѝ изследователска станция край Атланта. Липсваше ѝ и сестра ѝ близначка, генетик като нея, която продължаваше да работи по съвместния им проект в Щатите, докато тя вършеше помощна работа в Европа, което означаваше шестнайсет до осемнайсет часа на ден в изграждане на древен генетичен код от парченца разлагащи се кости или зъби.
Ако тази пещера наистина бе някакъв забравен палеолитен обект, богат на фосилни останки и артефакти, Лена можеше да се досети за ролята си тук — внимателно да събере проби за анализ в лабораторията. Институтът „Макс Планк“ беше много уважаван заради способността си да пресее стари кости в търсене на фрагменти от ДНК и да реконструира древните секвенции.
Чудеше се какво ли ще види долу. Искаше ѝ се сестра ѝ Мария да беше тук и да сподели момента с нея.
Отгоре се чу тихо ахване — отец Новак се подхлъзна леко на стълбата, но успя да се задържи. Лена се намръщи и за пореден път се запита защо е трябвало да викат и свещеник. По пътя от Загреб беше завързала разговор с него и бе научила, че преподава история на средновековното изкуство в университета — странна специалност за човек, изследващ праисторическа пещера.
Най-сетне стигна края на стълбата и Райтсън ѝ помогна да слезе и ѝ даде знак да последва Арно, който продължаваше приклекнал по тунела. Тя също се наведе, но въпреки това каската ѝ закачаше ниския таван и лъчът на фенера играеше пред нея. Въздухът бе по-топъл, отколкото в мразовитото утро горе, но беше и много влажен — варовиковите стени бяха влажни на пипане, а земята под краката ѝ бе хлъзгава.
След известно време Арно най-сетне спря. Тя стигна до него, изправи се — и замръзна.
Пред тях се разкриваше пещера със сталактити и сталагмити като зъбите на хищен звяр. Стените бяха покрити с каменни завеси, а таванът бе окичен с изящни гирлянди от снежнобели кристали, вариращи по размери от преплетени сламки до подобни на еленови рога.
— Забележителна колекция на хелектити — каза застаналият до нея Райтсън, който бе забелязал какво е приковало вниманието ѝ. — Този тип спелеотеми се образува от капилярните процеси, при които водата минава през микроскопични пукнатини. За образуването на един-два сантиметра е нужен около век.
— Изумително — прошепна тя; боеше се, че дори дъхът ѝ може да разруши крехките образувания.
— Оттук нататък внимавайте — каза строго Арно. — Движете се само по стълбите и пътеките, които сме положили като мостове по пода на пещерата. Запазеното под краката ни е толкова важно, колкото и онова над нас.
Палеонтологът продължи да ги води, като стъпваше по тънките стоманени пречки, водещи в пещерата. Няколко светлинни панела, захранвани от генератора на повърхността, осветяваха пътя им. Лена забеляза пръснати по пода предмети, покрити като със скреж от калцитни отложения. През кристалите успя да различи животински черепи и дълги бедрени кости.
— Пещерата е истинска съкровищница, запазила представители на праисторически живот — каза Арно с глас, в който освен раздразнение се долавяше и възхита. — Това там е непокътнат заден крак на Coelodonta antiquitatis.