— Космат носорог — преведе Лена.
Арно я погледна и в погледа му се долови респект, примесен с обидна доза изненада.
— Точно така.
Тя посочи нещо, лежащо върху основата на счупен сталагмит — череп, слял се със скалата от отложилия се по него калцит.
— А ако не греша, това там е от Ursus spelaeus.
— Прословутата пещерна мечка — с неохота потвърди Арно и си спечели кикот от страна на Райтсън.
Лена прикри усмивката си. „Тия игрички се играят от двама“.
— Ако се съди по положението му — продължи Арно, — най-вероятно черепът е бил използван като тотем. Пред него можете да видите черните следи от древно огнище. Пламъците сигурно са хвърляли сянката от черепа на звяра върху отсрещната стена.
Лена си представи гледката и се запита как ли е въздействало това върху древните хора, използвали пещерата като свой дом.
Палеонтологът продължи напред, като сочеше различните находки — рога на антилопа сайга, череп на бизон, бивни на мамути, дори напълно запазени останки на златен орел. Между тях се виждаха по-малки черни петна, вероятно бележещи отделните домашни огнища.
Прекосиха пещерата и се озоваха в огромна зала, многократно по-голяма. Таванът се извисяваше на няколко етажа.
— Основното шоу — заяви Райтсън и ги поведе по импровизираните стоманени пътеки.
Лена нямаше нужда някой да ѝ посочва чудесата на залата. Множество петроглифи украсяваха долната половина на стените и изобразяваха всякакви форми на живот, като снимка на дивата природа. Някои като че ли бяха нарисувани с въглен; други бяха издраскани в черната повърхност, разкривайки по-светлата скала отдолу. Някои имаха по-ярки тонове — създателите на изображенията бяха използвали някакъв древен пигмент.
Но онова, което я порази най-силно, беше красотата им. Това не бяха прости схематични фигурки или груби подобия, а творби на истински художници. Конските гриви се развяваха. Бизоните бяха представени така, сякаш тичаха. Стада елени вдигаха рогати глави, сякаш се опитваха да видят летящите над тях орли. Навсякъде сред всичките тези фигури се носеха лъвове и леопарди. В края една пещерна мечка се беше изправила на задните си лапи и се извисяваше над всички.
Докато се опитваше да гледа във всички посоки едновременно, Лена едва се удържаше на пътеката.
— Невероятно. Иска ми се и сестра ми да можеше да ги види.
— В сравнение с тези драскулките в Ласко бледнеят, нали? — каза ухиленият до уши Райтсън. — Но това не е всичко.
— Как така? — попита отец Новак.
— Да им покажем ли какво е скрито пред очите им? — обърна се Райтсън към Арно.
Французинът сви рамене.
Райтсън насочи вниманието им към средата на залата. Широко черно петно с диаметър около два метра бележеше мястото на голям лагерен огън. До него имаше тринога с лампи.
Геологът клекна до панела, в който влизаше захранващият кабел, и каза:
— Ако обичате, изгасете фенерите на каските си.
След като всички се подчиниха, той завъртя ключа и цялото осветление изгасна. Мракът ги обгърна като тежка завивка.
— А сега да се пренесем четирийсет хиляди години в миналото — напевно каза Райтсън, подобно на водещ в цирк.
Изщрака ключ и отново блесна светлина, идваща единствено от трите панела в центъра на залата. Беше обаче достатъчно ярка, за да ги заслепи и замае, още повече че примигваше.
„Като светлината на лагерен огън“ — осъзна Лена.
Отначало не разбираше смисъла от това представление, но чу как отец Новак ахна и проследи погледа му към стените. По тях танцуваха огромни сенки, издигащи се много над масата петроглифи долу. Сенките се хвърляха от кръг сталагмити, издигащи се от пода. Едва сега Лена забеляза, че те са изваяни, дупчени и оформяни, за да създадат призрачната армия на стената.
Силуетите бяха очевидно с човешка форма, но някои имаха извити рога, а други бяха вдигнали копия високо във въздуха. Примигващата светлина подсилваше и усещането за движение на животните под тях — животните изглеждаха уплашени. Пещерната мечка беше изправена срещу една от фигурите, но сега призрачно копие пронизваше хълбока на могъщия звяр. Предишният ѝ яростен рев сега изглеждаше повече като замръзнал момент на мъчение.
Лена бавно се завъртя в кръг, омагьосана от образите. Смрази я инстинктивен ужас. Отец Новак се прекръсти, сякаш за да се предпази от някаква нечиста сила.
— Стига с тия глупости — рязко каза Арно.
Райтсън се подчини и останалите лампи също светнаха.