— Имам само един въпрос към вас, професор Смол. Отговорът ще ви спести много болка. Няма да ви струва нищо да ни кажете онова, което искаме да знаем, и ще ви спаси от неописуеми страдания. — Кериков говореше бавно и ясно. Знаеше, че обектът вече е в състояние на лек шок. — Искам да знам кой беше на борда на „Танцуваща по вълните“ заедно с вас и с братовчедите ви тази седмица, когато открихте изоставения кораб „Джени IV“?
Откакто го бяха блъснали в къщата, Хауард предполагаше, че тези хора са индустриални шпиони, търсещи тайната на „миникъртицата“. И през ум не му мина, че искат подобна безобидна информация. За двете секунди, които бяха необходими на професора да преодолее объркването си, Абу Алам прекоси стаята и го ритна с всичка сила в корема. Хауард изстена. Болката се разпространи из цялото му тяло и го прикова към пода.
— Отговори. — Алам махна превръзката от устата му и обърна учения по гръб с друг презрителен ритник.
— Достатъчно, Алам — сопна се Кериков. Не че изпитваше състрадание към Смол, но да се рита човек, който вече беше победен, само щеше да удължи разпита. Освен това Кериков все още се притесняваше от объркалия се разпит на двамата братовчеди на Хауард в Аляска.
Случайно бе прочел статия във вестник, описваща намирането на „Джени IV“. Репортажът беше само два параграфа, но се споменаваше името на лодката, открила изоставеното корабче. Кериков издири собственика на „Танцуваща по вълните“ и изпрати двамата си лични телохранители, бивши членове на източногерманската тайна полиция. Джери Смол и синът му бяха умрели по време на разпита, разкривайки името на Хауард, но не и самоличността на четвъртия член на риболовната екскурзия. Германците бяха направили така, че смъртта да изглежда като нещастен случай, но грешките им принудиха Кериков да замине за Калифорния. Трябваше да се увери, че и тази последна улика няма да завърши в задънена улица. Залогът беше огромен. Вероятността някой да се е качил на „Джени IV“ и да е видял товара, беше твърде рискована, за да бъде подмината лековато. Откриването на търговския кораб можеше да означава края на операцията.
Контролът върху пораженията беше едно от най-добрите умения на Кериков, защото изискваше решителност, безпощадност и способост да се преценяват резултатите далеч в бъдещето. И той бе отишъл лично да свърши недовършената работа и да се погрижи да няма повече последици от загубата на „Джени IV“. Кериков извади пистолет със заглушител от сакото си и се прицели в дясното коляно на Хауард.
— Първият изстрел ще откъсне крака ви в коляното, професоре. Ако и тогава не отговорите на въпроса ми, ще ви предам на по-изобретателните си партньори.
— Филип Мърсър — изхлипа Хауард. — Той беше на лодката заедно с нас. Мърсър е минен инженер.
Името слиса Кериков. Той се замисли за Гърция, където се криеше след провала на „Мисия Вулкан“. Представи си как седи в любимото си кафене, чете сутрешния вестник, пие силно кафе и изтръсква трохите от кроасана от страниците. „АМЕРИКАНЦИТЕ ОТКРИВАТ НОВ ВУЛКАНИЧЕН ОСТРОВ В ТИХИЯ ОКЕАН“. Думите едва не го бяха накарали да скочи от стола. Вулканът беше създаден през 1954 година от Седми отдел чрез ядрена детонация. Това беше неговият вулкан, онзи, който щеше да го направи богат.
Той бързо прочете статията, търсейки познати имена. Валерий Бородин, синът на автора на проекта. Бородин беше един от мнозината, които предадоха Кериков в онези последни седмици, преди всичко да рухне. Американката Тиш Талбът, любовницата на Бородин, беше единствената оцеляла от кораб, приближил се в опасна близост до вулкана, преди да бъде открит от партньорите на Кериков. В статията пишеше, че тя ще работи заедно с бъдещия си съпруг върху разработването на минерала бикиний, който вулканът изхвърлил от недрата на земята.
И след това имаше име, споменато толкова небрежно, че Кериков едва не го пропусна. Вулканът всъщност бил открит от американец, минен инженер на име Филип Мърсър. Кериков не беше чувал за него, но знаеше, че това е човекът, провалил плановете му. Мърсър бе съсипал шансовете му да продаде вулкана и невъобразимото му богатство, и да се оттегли в анонимност.