Другите котви бяха толкова добре поставени, че не се измъкнаха и платформата започна да се накланя назад от силния им натиск. Вместо да се килне към пълната с вода подпора, „Омега“ се завъртя на сто и осемдесет градуса в противоположната посока. Макар че динамиката на котвената система се измерваше в хиляди тонове, платформата загуби баланса си и всеки галон вода, който преминаваше през помпите и влизаше в подпората, променяше положението й.
Движещата се с двайсет възела приливна струя беше единственото, което държеше изправена платформата, тъй като упражняваше достатъчно силен натиск, за да поддържа стабилността й. Но деликатното равновесие между силата и противодействието, тежестта, плаваемостта и движението щеше да бъде нарушено, докато помпите продължаваха да пълнят понтоните на „Омега“.
— Само още около метър — изумено съобщи Аги.
— На какво разстояние сме от отвора на шахтата? — мрачно попита Мърсър. Близостта до целта нямаше да премахне болката и вцепеняването на крака му.
— Излизаме точно под него. Краката ти са само на няколко сантиметра от кабела.
— Щом се приближим до вратата, ще трябва да забиеш отвертката между нея и касата. Там би трябвало да има механично устройство, което да я отваря, в случай че автоматичната система не работи и някой е затворен в кабината.
— Като във филмите?
— Точно така.
Аги се опита да протегне ръка, репетирайки движението, с което щеше да разбие вратата, но веднага щом помръдна, изпищя и се отпусна на гърдите на Мърсър.
Тя бе докоснала водата в мушамата и започна да се мята, да разкъсва материята и да разрушава сала. Мърсър пусна примките и падна във водата заедно с Аги. Неопреновият костюм го задържа на повърхността. Той сграбчи Аги, която размахваше ръце, притисна я до себе си и се опита да я успокои, преди да се е удавила от паника.
— Боже мой, как боли. Господи, не мога… — Устните и бяха посинели. — Мърсър, моля те. Господи, ще умра.
— Аги! Аги! — извика той, погледна я в очите и видя, че страхът я е завладял. Мърсър се уплаши, че тя е изпаднала в шок, без да забелязва, че се е намокрил. Трябваше незабавно да се измъкнат от водата.
В същия миг двайсеттонните котви се изтръгнаха от морското дъно сред облаци тиня, отвориха огромни дупки в пясъка и освободиха общата си антигравитационна сила от хиляди тонове. Вече никой не можеше да спре „Омега“, която започна да се накланя. В единия ъгъл на платформата имаше твърде голяма тежест и без котвите другите три подпори щяха да я преобърнат за няколко минути. От единайсетте котви, които все още се държаха за дъното, трябваше да изскочат само още три и след това „Омега“ щеше да рухне и да изчезне под вълните.
Последиците в третата подпора настъпиха мигновено. Аги и Мърсър точно се бореха под вратата на кабината, когато платформата се наклони и нахлуващата вода ги вкара в преддверието на асансьора. Неопреновият костюм ги прикова към тавана, а налягането на водата ги направи безпомощни.
Ледената вода се плискаше в слепоочията на Мърсър. Пронизващото пулсиране предизвика чувство за гадене. Не беше в състояние да мисли за нищо. Болката замъгляваше съзнанието му. Силите му бяха изчерпани. Беше се провалил. Двамата щяха да умрат.
Движението на Аги беше толкова леко, че той почти не го усети. Тя разтвори пръстите му и сложи нещо на дланта му. Мърсър не искаше да отваря очи заради солената вода, но въпреки това погледна и видя, че докато се е мятала, страхувайки се от смъртта, Аги е успяла да задържи отвертката и е имала присъствието на духа да я сложи в ръката му.
Мърсър замахна към вратата, но не улучи спойката. Ъгълът на атаката му обаче вклини плоския и връх в процепа. След миг намери отварящия механизъм. Мърсър дръпна дръжката и вратата се отвори, блъсната от тонове вода.
Аги и Мърсър бързо се вмъкнаха през тесния отвор и се понесоха по коридора, тласкани от мощната струя, като заобикаляха ъглите, докато накрая се блъснаха в един завой. Потопът около тях намаля.
Двамата трепереха и повръщаха, докато всичко ги заболя. Трябваше да спрат, да се съвземат и да съблекат мокрите си дрехи, но нямаше време. „Петромакс Омега“ се клатеше, сякаш плаваше в силна буря. Останалите кабели бяха опънати отвъд границата на максималната си издръжливост, но учудващо се държаха. Напрежението върху тях обаче се увеличаваше. Горната част на платформата се наклони с петнайсет градуса.
— Трябва да тръгваме — промълви Мърсър с тракащи зъби. — Можеш ли да вървиш?
Аги не отговори. Беше загубила съзнание.
Мърсър съблече мокрото яке, пуловера, тениската и джинсите й, спечелвайки няколко минути, преди Аги да умре от премръзване. Хвърли поглед в коридора, затвори очи за миг и се замисли за идването си на петролната платформа под охраната на Абу Алам. Мърсър прогони от съзнанието си от всичко — болката, студа и предстоящото потапяне на „Омега“ — и си припомни пътя, по който бяха минали.