В гръцката митология, след като побеждава Минотавъра, Тезей използва нишка от кълбо, която да го изведе от лабиринта. Мърсър разполагаше само със замъглената си памет. Носейки на ръце Аги, той затича по празните коридори, като инстинктивно взимаше правилните решения и безпогрешно завиваше по разклонения, стълби и входове. Ако беше спрял да помисли, мигновено щеше да се обърка. Коридорите в долната част на платформата не се различаваха един от друг. Нямаше ориентири, които да му напомнят за верния маршрут, но Мърсър бягаше, изминавайки разстоянието до жилищните помещения за половината време, за което Алам го бе завел в подпората. Еднаквите стени се смениха с ламперия от имитация на дърво и тънък килим, когато Мърсър нахлу през отворен люк и влезе в помещенията на екипажа.
Платформата вече се бе наклонила най-малко с двайсет градуса. Той хукна по широкия коридор. Аги се бе отпуснала в ръцете му. Мърсър не смееше да спре, за да премери пулса й. Наоколо звъняха аларми и трескаво проблясваха червени светлини. На фона на шума компютърен глас съобщаваше на персонала незабавно да напусне петролната платформа.
Мърсър отвори с ритник вратата на външния люк и се изви, за да мине така, та да не удари главата на Аги в металната рамка. Стълбите бяха толкова стръмни, че изглеждаха почти отвесни. Заизкачва се предпазливо, като внимаваше да не загуби равновесие. Все едно се катереше по скала. С всяка изминала минута „Омега“ се накланяше под още по-остър ъгъл. Мърсър продължи нагоре, стигна до главната палуба и се втурна навън в дъждовната нощ.
Когато сензорите усетиха, че петролната платформа се накланя, компютърът включи аварийните светлини и палубата се обля в розов блясък. Сигналната кула и крановете бяха осветени в гръб като паметници. Мърсър присви очи, докато търсеше някоя от жълтите спасителни лодки, които бе забелязал, когато го докараха с хеликоптера.
Навън наклонът на огромната платформа беше много по-осезаем. Мърсър мислеше, че имат няколко минути, но сега разбра, че „Петромакс Омега“ ще се ще обърне и ще потъне след секунди. Можеше само да се надява, че Кериков и Алам са под палубата и не могат да се измъкнат, макар да знаеше, че вероятно са излетели, защото не видя хеликоптера, който ги бе докарал.
Скочи на ръба на издигащата се платформа и се подхлъзна. Алармите бяха влудяващи с настойчивостта си. Мърсър се блъсна в перилата, но успя да предпази Аги от удара. Рамото му се озова на няколко сантиметра от острото като бръснач витло на спасителната лодка. Корпусът на спасителната капсула представляваше съвършен цилиндър, за да и даде стабилност в бурно море.
Мърсър не умееше да борави със сложните котвени кранове, които спускаха лодката във водата, и само можеше да се моли на Бога механизмът да се задейства отвътре. Той освободи ръцете си, за да отвори люка, когато изведнъж спасителната лодка се повдигна, стрелна се към водата и се изгуби от погледа му.
Някои от хората на Кериков сигурно бяха в нея и я бяха използвали да избягат.
Мърсър бе загубил ценно време. Следващата лодка беше на шест метра от него. Пое отново Аги и хукна към нея, блъскайки се в перилата, но ако не се подпираше на тях, нямаше да може да се държи на краката си. На половината разстояние втората спасителна лодка също се повдигна и бързо изчезна.
— Мамка му!
Мърсър затича с всички сили, като се подхлъзваше на всяка крачка, рискувайки да падне в бездната, и едва си поемаше въздух. Силна болка пронизваше десния му крак всеки път, когато стъпеше на него. Подмина следващите две спасителни лодки в опасен пресметнат риск и съсредоточи вниманието си върху последната от тази страна на жилищния отсек.
Стигна до нея и без да губи време да оставя Аги на палубата, я преметна на рамо и дръпна дръжката на люка, който веднага се отвори. Осветлението се включи автоматично и парното заработи. Той сложи Аги на пейката до стената. До люка имаше малко контролно табло с два бутона. Мърсър натисна копчето, на което пишеше „Спускане“.
Стори му се, че измина цяла вечност, но всъщност всичко стана за по-малко от десет секунди. Хидравличните бутала повдигнаха лодката от палубата, но платформата се бе наклонила под твърде остър ъгъл. Дъното на лодката увисна на перилата. Крановете започнаха да размотават кабелите за спускане. Капсулата се поколеба за миг и после се насочи обратно към палубата. Мърсър и Аги щяха да останат на борда на потъващата „Омега“. Той усети какво става, хвърли се към отсрещната страна на лодката и с тежестта си я наклони в противоположната посока.