Капсулата се плъзна над парапета, спусна се пет-шест метра, разтресе се, когато се освободи от кабелите, и после изведнъж падна във водите на залива Кук. Инерцията и тежестта я потопиха за миг под повърхността, но сетне бързо изскочи отгоре. Мърсър лежеше зашеметен на пода. Аги беше върху него, сложила глава на гърдите му, сякаш спеше. Налагаше се да стане, да откачи лодката от кабелите и да включи мотора, за да се отдалечат от обречената петролна платформа, но не можеше да помръдне. Искаше да остане там, където си беше, да държи в обятията си Аги, докато болката премине.
Последните котви най-после поддадоха и „Петромакс Омега“ се заклати силно. Кулите на крановете и сигналният мостик рухнаха и се сгромолясаха във водата само на двайсетина метра от спасителната лодка. Съоръженията на производствения отсек се сринаха в дълго свлачище, последвани от безброй контейнери с химични препарати.
Платформата се залюля и започна да се разпада. Жилищният модул се откъсна и цялата трийсет хиляди тонна структура се изсипа в морето в катастрофична експлозия от вода и отломки, която изхвърли спасителната лодка на Мърсър и Аги до края на спускателния кабел. Но те все още бяха прикрепени към бързо потъващия отсек. Горните палуби се наклониха към водата, втората подпора се издигна, а после се откъсна и се сгромоляса отделно от платформата.
От пробитите резервоари потече дизелово гориво, което стигна до един от множеството бушуващи пожари, и се запали с буйни пламъци. Черният пушек се издигна високо в небето. От „Омега“ се откъснаха още парчета. Платформата потъваше бавно и се съпротивляваше, сякаш беше живо същество, което съзнава, че се дави. Под обхванатите в огън води се разнесе експлозия.
Мърсър лежеше неподвижно и се грееше на топлината на парното. Дишането му се бе нормализирало. Знаеше, че трябва да направи нещо, но не си спомняше какво. Все пак стана и отиде на кърмата, където бяха контролните уреди и моторът. Тъкмо включваше двигателя, когато си спомни, че не е откачил спасителната лодка от жилищния отсек.
Там, където „Омега“ временно бе хвърлила котва, заливът Кук беше дълбок осемдесет метра, а кабелите, които я свързваха с лодката, бяха само четиридесет и пет. Мърсър хукна към командния пулт на крана и протегна ръка. В същия миг модулът потъна. Кабелите се опънаха и дръпнаха малката лодка към тъмното дъно.
Мърсър и Аги бяха запратени към тавана на капсулата, която се преобърна и потъна под водата. Макар че беше херметически затворен, корпусът от фибростъкло не бе направен да оцелява на продължителен престой във водата. След секунди спойките между обшивката и корпуса, започнаха да се скърцат и около един от болтовете проникна вода.
Мърсър успя да се добере обратно до контролните уреди и натисна втория от двата бутона. Пружинените скоби на кабелите се отвориха. Освободена от стремително потъващия жилищен отсек, спасителната лодка се стрелна нагоре към повърхността на залива, заобиколена от фонтани от мехурчета, изскочи над водата и бързо се стабилизира. Мърсър използва остатъка от енергията си, съблече неопреновия костюм и мокрите си дрехи и се сви под одеялата, които извади от шкафчето.
— Успяхме, скъпа — прошепна той на Аги и в просъница си спомни, че бягството от петролната платформа е само половината победа. Същинската битка предстоеше.
Обединени Арабски Емирства
Телевизионният образ беше зърнест и сигналът прекъсваше на всеки няколко секунди заради атмосферни смущения, докато се отразяваше към земята от комуникационния сателит. Жената на екрана стоеше пред внушителната фасада на терминал четири на летище „Хийтроу“. На красивото и лице бяха изписани съчувствие и нетърпение. Като професионален репортер от мястото на събитието, тя живееше за такива произшествия. На вратите зад нея се бяха струпали работници от спасителните екипи в тежки защитни облекла, полицаи в униформи и служители в костюми на специалните служби. Инцидентът, който ги бе събрал, бе станал от другата страна на сградата, на пистата, където самолет чакаше разрешение за излитане от екипите за откриване на бомби. Звукът на извънредния репортаж на Би Би Си беше много по-ясен от кадрите, които проблясваха в самолета на Хасан бен Руфти. Оставаха само петнайсет минути до приземяването му в Дубай, най-близкото международно летище до емирство Ажман.