Руфти седеше в главната кабина. Туловището му преливаше от облегалките за ръце на луксозната седалка. Пръстите и устните му бяха мазни от разтопеното масло, капещо от омарите, които ядеше. Току-що бе изсмукал бледорозовото месо от щипките им, когато показаха репортажа, прекъсвайки финансовите новини, които гледаше. Кърпата за хранене на гърдите му беше с размерите на покривка за маса и изцапана в жълто от маслото като памперс, напоен с урина.
Макар че Руфти не прекъсна следобедната си закуска, свинските му очички светнаха.
— Аз съм Микаела Купър и предавам на живо от „Хийтроу“, където терористичната заплаха се разрасна до ужасяващ мащаб. Преди двайсет минути, докато летището беше в тревога след бомбената експлозия в главната зала, до боинг 767 на „Бритиш Еъруейз“ бе докарана цистерна, очевидно от атентатори самоубийци. Непотвърдени източници съобщиха, че самолетът се е взривил от сблъсъка с камиона. Казаха ми, че телата на истинските членове на екипа на цистерната са намерени в един хангар малко преди експлозията. Гърлата им били прерязани, но отново повтарям, че информацията не е потвърдена. — Тя погледна записките в ръката си и лъскавите и руси коси паднаха на раменете й. Когато журналистката вдигна глава, косите и останаха провесени над издутите и силиконови гърди. — Самолетът е трябвало да замине за Рияд, Саудитска Арабия, преди няколко часа, но е бил задържан от терористичната заплаха, отправена от групировка, наречена „Обединен Кюрдистан“. Същите терористи поеха отговорността и за атаката пред Британския музей вчера.
— В края на краищата маймуните са успели — измърмори Руфти, докато гледаше репортажа, а от устата му с формата на черен дроб падаха парченца омар.
Взривяването на гранатата в залата на международния терминал на „Хийтроу“ и обаждането до кабинета на управителя на летището бяха спечелили достатъчно време на кюрдите самоубийци да организират атака срещу самолета, в който беше Халид Худари. Докато се готвеше да се върне в ОАЕ и да се срещне с принца, Руфти бързо бе успял да състави план, който бе осъществен блестящо, без да може да бъде свързан с него. Лично той се бе обадил в „Хийтроу“ и пилотът го бе уверил, че комуникационните средства на борда на „Хокър“ не позволяват сигналът да бъде проследен.
Руфти бе похарчил милиони долари да завербува, обучи и въоръжи кюрдските националисти за атаката срещу Худари пред Британския музей. Операцията беше планирана до най-дребния детайл, така че нищо не би трябвало да се обърка. Но, разбира се, не всичко мина по плана. Руфти трябваше да импровизира, за да елиминира най-големия си враг. Без предварителен замисъл и разполагайки със съвсем малко време, кюрдите бяха съумели след взривяването на гранатата на Тарик да проникнат на територията на „Хийтроу“, да сломят съпротивата на работниците на компанията за снабдяване с гориво и да блъснат цистерната им в боинга.
— Невероятно — възкликна той и бавно поклати глава.
Атаката пред музея беше изключително лесна, но нападението на летището, където охраната вече беше в повишена готовност, беше най-трудната операция, която можеха да извършат терористи. За Руфти беше загадка защо кюрдите се бяха провалили първия път.
— Определено невероятно.
Камерата показа летището в общ план. Обективът се фокусира върху хаоса на пистите. След експлозията властите бяха евакуирали самолетите, които стояха самотни и безлюдни на асфалта. От изходите им бяха спуснати жълти надуваеми пързалки. Пътниците бяха закарани с автобуси в товарен склад. Пред затворените врати бяха спрели три бойни разузнавателни превозни средства „Фокс“. Трийсетмилиметровите им оръдия бяха насочени и готови за стрелба. Останките от боинг 767 на „Бритиш Еъруейз“ представляваха димяща купчина върху асфалта, овъглена руина, погребална клада на сто шейсет и петте пътници и екипажа. Камерата се премести и показа пожарните коли, които изливаха бяла пяна върху изкривените отломки. Пожарникарите в сребристи защитни облекла се приближаваха колкото е възможно по-близо до горящия самолет.
Микаела Купър продължи репортажа си с тъжен тон, но Руфти вече не слушаше. Халид Худари беше в боинга и беше мъртъв. Руфти бе изпълнил своята част от сделката с иранците и иракчаните. Сега Кериков трябваше да взриви петролопровода в Аляска и да потопи танкера в западното крайбрежие на Америка и за няколко дни картата на Близкия изток щеше отново да бъде преначертана. Саудитското управляващо семейство щеше да бъде мъртво, огромната територия на страната щеше да бъде поделена между Иран и Ирак, Кувейт щеше да бъде погълнат от северната си съседка, а Хасан бен Руфти щеше да бъде новият абсолютен владетел на Емирствата.