Зави му се свят от радост. Бе изтръгнал изумителна победа от челюстите на поражението, доказвайки се пред партньорите си. Споразумението му с министрите на Иран и Ирак, чиито преговори бяха протакали няколко месеца, бе сключено само преди няколко дни в Лондон и изискваше от него и Кериков да изпълнят задълженията си. Руфти можеше да се отпусне и спокойно да чака Кериков да осъществи операцията си. След това обединените армии на най-войнствено настроените държави в Близкия изток щяха да нахлуят от юг, а Съединените щати и Европа щяха да седят безпомощни, докато им отнемат безценния петрол.
Руфти трябваше да признае, че Кериков е гений, за да измисли подобна дръзка операция, но после си спомни, че „Ладията на Харон“ някога е била съветски план, и заслугата всъщност трябва да се припише на параноята по времето на студената война. Руфти бе включил и други държави в преврата. Кериков се интересуваше единствено от съсипването на производството на петрол в Съединените щати, за да увеличи зависимостта им от страните от Персийския залив, затова Руфти финансира част от плана, но съзря в него възможност да направи много повече. Докато американците изпитваха недостиг на петрол, моментът беше подходящ най-после да отърве мюсюлманския свят от влиянието на Запада, да изгони Съединените щати от Арабия и да нападне Израел. Да възкреси велика Арабската империя, която бе управлявана решително преди столетия.
— Министър Руфти. — Гласът на пилота го изтръгна от мечтите. — Пригответе се за приземяване.
Руфти погледна часовника на стената на кабината. Още няколко часа и всичко щеше да свърши.
Заливът Кук, Аляска
Докато хеликоптерът отнасяше Мърсър към „Петромакс Омега“, морето му се бе сторило спокойно и гладко. Само леко вълнение отбелязваше движението на прилива. Но в малката спасителна лодка, повлечена от движещото се със скорост двайсет възела течение, повърхността на залива приличаше на стръмно наклонена плоскост, която ожесточено се надигаше и спускаше. Над нея като лавини се извисяваха планини от вода, които подмятаха нагоре и надолу лодката. Гъста бяла пяна обливаше стъклата. Малката спасителна капсула представляваше самотна яркожълта точка в черното море.
Мърсър се събуди от звука на повръщане и когато се разсъни, осъзна, че източникът е той. Горчивата течност изгаряше устата и гърлото му и се събираше под брадичката, докато лежеше на клатушкащия се под. Задушната гореща кабина миришеше като дъното на клетка на животни в зоологическа градина.
— Господи — изстена той. — Не стига, че ме боли, ами и се излагам.
Бе страдал от морска болест само веднъж през живота си и бе забравил колко неприятно е усещането. В стомаха му сякаш имаше кълбо гърчещи се змии, които се опитваха да избягат. Съзнаваше, че е безполезно да се съпротивлява, и продължи да повръща. След като се пречисти, Мърсър се почувства по-добре, но знаеше, че скоро ще започне да му се повдига отново.
Погледна Аги, която лежеше свита на кълбо до него на кърмата на лодката. Мърсър докосна кожата и и въздъхна облекчено. Тя беше топла и цветът и се бе възвърнал. Стисна пръстите и и Аги измънка нещо в съня си. Не беше загубила чувствителността си, затова нямаше опасност да е премръзнала. Бе заспала дълбоко от изтощение, а не бе изпаднала в кома, както той се опасяваше.
Мърсър се вторачи в нея. Аги беше забележителна жена. Ако не беше тя, и двамата щяха да са мъртви. Храднокръвието и на петролната платформа, умението и да борави с уредите на помпите и способността и да действа под напрежение ги бяха спасили. Много хора бяха спасявали живота му, но нито веднъж жена, към която чувстваше… Той сподави емоциите. Не можеше да си ги позволи в момента, затова се залови с по-важни задачи, като първо уви спътницата си в още одеяла.
Моторът тихо бръмчеше. Показанията на уредите бяха нормални. Компасът сочеше, че се движат на север, към сушата. Мърсър намали тягата. Спасителната лодка реагира мигновено и започна да посреща вълните по-агресивно. Аварийната капсула имаше автопилот и той го включи. Според часовника му плаваха от петдесет минути. Това означаваше, че им остават само няколко часа, докато се свържат с Анди Линдстрьом в „Алиеска“ и попречат на Кериков да взриви петролопровода. Макар че в южната част на полуостров Кенай имаше повече градове, Мърсър реши да се отправи към континенталната територия. Ландфол беше значително по-близо и той се надяваше да намери предавател или телефон в някое от множеството риболовни селища край залива.