След миг хидропланът се отправи към залива, бързо набирайки скорост. Двата понтона издълбаха дълбоки бразди във водата. Мърсър се увери, че моторът работи с пълни обороти и експериментира с гумените педали. Хидропланът реагира на командите му и леко зави. Мърсър се опита да прецени къде за последен път бе чул спасителната лодка, за да я заобиколи, защото не виждаше нищо в мъглата.
Почувства се малко по-уверен и леко увеличи скоростта. Хидропланът сякаш олекна в ръцете му и тръгна по-бързо. Мърсър погледна индикатора и се стресна, като видя, че се движат със седемдесет възела. Пореха повърхността като стрели и „Чесна“ сякаш искаше да излети. Самолетът беше стабилен, но Мърсър усети, че няма да може да се справи с високата скорост, и протегна ръка да намали тягата.
Внезапно от мъглата се появи една от спасителните лодки на „Петромакс Омега“. Мърсър имаше само секунда да реагира и без да мисли, дръпна назад контролния лост. Хидропланът се откъсна от водата и излетя само на трийсетина сантиметра от заобления връх на аварийната капсула. Първата му мисъл беше отново да спусне самолета във водата, но „Чесна“ продължи да се издига. Обзе го паника и ръцете му натежаха като олово. „По дяволите.“
Борейки с нарастващия си страх, Мърсър се опита да си спомни колко широк е заливът Кук и колко високи са планините на отсрещната страна. Но когато хидропланът се издигна на деветстотин метра височина и се гмурна в слънчевата светлина над мъглата, той видя, че планините на Националния резерват Кенай са далеч и не представляват заплаха за самолета. Мърсър пое дълбоко въздух няколко пъти, за да се успокои, и избърса потта от челото си, но сърцето му продължи да блъска лудо в гърдите. Беше забъркал себе си и Аги в тази каша и нямаше представа как ще се измъкне. Мърсър обаче не се предаде на паниката и започна да експериментира със самолета. Ако искаше да се приземи, трябваше да се научи да го управлява, преди горивото да свърши. За щастие нямаше въздушни течения и само за няколко минути той свикна с реакциите на „Чесна“. След десетина минути Мърсър установи курс към Валдиз, като управляваше самолета, поддържаше го в равновесно положение и използваше седемдесет процента от тягата, сякаш беше пилотирал през целия си живот.
В напразен опит да отвлече вниманието си от моментните си тревоги той се замисли за Кериков и как точно руснакът ще разруши петролопровода. Както Анди Линдстрьом бе казал, замразяването на петрола нямаше да е достатъчно, защото тръбата е дебела. Но ако Кериков бе завзел контрола върху компютрите, които управляваха помпите, а Мърсър подозираше, че това е станало чрез Тед Моси, руснакът трябваше само да изчака, докато по-голямата част от линията се втвърди, и после да засили мощността на турбините на помпите до максимум. Течащият по незамръзналите участъци петрол щеше да създаде огромно напрежение, когато стигнеше до замръзналите части. Линията нямаше да издържи на комбинираната мощ на десетте работещи помпени станции и щеше да се разцепи на стотици места там, където бяха поставени пакетите със замразения азот.
Мърсър погледна часовника си. Ако не стигнеше до Валдиз и не предупредеше Анди Линдстрьом за Тед Моси, Кериков щеше да успее. Без да обръща внимание на клонящата към нула стрелка на горивото и почти червените линии на индикаторите за двигателя, той подаде още тяга, увеличавайки скоростта с няколко километра в час. Изминаха още двайсет мъчителни минути, докато хидропланът прелетя над източното крайбрежие на полуостров Кенай и стигна до водите на пролива Принц Уилям.
Мърсър зави леко на север. Град Суърд беше само на четири минути южно от тях, но в съсредоточеността си Мърсър бе пропуснал да забележи, че населеното място е сгушено между планините. Можеше да се приземи там и да си спести предстоящото изпитание.
Изследователският кораб „Надежда“ на Планетарния активен природозащитен съюз имаше карнавалния вид на развлекателен кораб, пристигнал в тропически рай. Младите идеалисти вдигаха наздравици за успеха си с бутилки евтино шампанско. Оставаха само час-два до приключването на най-голямата атака срещу индустриалните замърсители на околната среда в историята на природозащитното движение. Всичките им предишни действия — палежите на бензиностанции, митингите, сбиванията, скандиранията и писането на лозунги по стените — бяха довели до този момент. Бяха осъществили всичко толкова лесно, та мнозина от тях решиха, че големите актове на екотероризъм са много по-елементарни от протестите, в които бяха участвали. Неколцина вече говореха за следващия им удар срещу света на индустрията.