Мърсър нямаше време за втори изстрел. Кериков скочи от десет метра в леденостудената вода. Мърсър хукна след него, за да го застреля, но внезапно спря, обърна се и хвана Аги за ръката.
— Не говори. Бягай.
Двамата затичаха към вътрешността на кораба. Мърсър беше уплашен както никога дотогава. Щом Кериков бе избягал, рискувайки да бъде застрелян в гръб и скачайки в смразяващата вода, това очевидно беше по-безопасно, отколкото да остане на борда на „Надежда“. Руснакът бе хукнал веднага щом чу Аги да казва, че Абу Алам е напуснал кораба. Мърсър осъзна, че двамата са поставили експлозиви на борда, и предположи, че арабинът психопат трябва да има друг детонатор.
Аги и Мърсър нахлуха в трапезарията. Купонът се вихреше още по-буйно отпреди. От тонколоните се разнасяше рокендрол и повечето хора танцуваха в захлас. Мърсър се прицели през тълпата и стреля два пъти.
Музиката спря изведнъж, когато високоговорителите се разпръснаха на парчета в дъжд от черна пластмаса и жици.
— Слизайте от кораба, защото ще експлодира.
След като ги предупреди, макар да мислеше, че не го заслужават, Мърсър отново хвана Аги и се втурна към задната палуба, където беше хидропланът.
Той скочи на самолета, обърна се и погледна Аги, която стоеше до перилата.
— Скачай!
Мърсър очакваше да се поколебае, но тя не го направи, и се хвърли, преди да се е подготвил. Падна в ръцете му с такава сила, че едва не събори и двамата във водата.
После влезе в кабината и включи мотора. Очите и бяха широко отворени от страх. Натисна лоста напред и хидропланът се отдалечи от обречения кораб. Мърсър седна до нея на мястото на помощник-пилота.
— Онези хора… — поде Аги, имайки предвид членовете на ПАПС, които все още бяха на борда на „Надежда“.
— Подписаха смъртната си присъда, когато се съюзиха с Кериков — довърши изречението Мърсър. — Дадохме им шанс, какъвто никога нямаше да имат.
— Къде отиваме? — Аги възвърна спокойствието си и това изуми Мърсър.
— На пристанището. Знам ли, вероятно все още можем да направим нещо. — Знаеше, че е късно и злото е сторено. Оставаше само да помогне да бъде разчистено. Мърсър чуваше воя на сирените въпреки вибрациите на самолета и бръмченето на двигателя.
Пристанището на Валдиз
Абу Алам си бе оставил съвсем малко време, след като постави експлозивите, за да разбие радиопредавателя на „Надежда“, и хукна по палубата. Едва успя да избяга. Намираше се на километър и половина от скалистия бряг в началото на залива на Валдиз, когато чу алармите от пристанището. Кериков беше задействал пакетите с азота. Алам беше твърде уязвим във водното пространство, за да детонира експлозивите на борда на „Надежда“. Взривяването щеше да привлече внимание, а той се нуждаеше от време, за да открадне превозно средство, с което да отиде до летището в Анкъридж.
Всяка изминала секунда увеличаваше шанса на Кериков да избяга от обречения кораб, а една от изричните заповеди на Руфти беше руснакът да загине. Алам съчета предпазливостта с желанието си да убие Кериков. Знаеше, че трябва да внимава, докато стигне до сушата. Хрумна му да отиде във Валдиз, но беше много вероятно някой там да го познае като похитителя на Аги Джонсън. По-умно беше да се отправи към „Алиеска“, където можеше да спре гумената лодка на малко разстояние от пристанището и да открадне превозно средство по време на суматохата, създадена от детонацията на течния азот.
Алам погледна през рамо и видя, че палубите на „Надежда“ са тихи. Младите хора очевидно все още се забавляваха. Арабинът не обичаше да използва експлозиви. Предпочиташе да гледа как жертвите му умират и да усеща страха им, докато животът им изтича през прерязано гърло или дупка от куршум в гърдите. Беше използвал и бомби, но се чувстваше някак излъган, сякаш експлозивите бяха извършили убийствата, а не той.
Голяма вълна повдигна гумената лодка и го принуди да се съсредоточи върху курса. До доковете за товарене на танкери течеше поток, който се вливаше в залива. От двете му страни растяха гъсти гори. Там беше идеалното място да слезе на брега. Макар и от разстояние, Алам видя нисък мост над пролома до водата. Пътят за „Алиеска“ минаваше само на двайсет метра оттам.
Абу насочи вниманието си към гумената „Зодиак“ и се обърна отново едва когато носът и пореше водата срещу течението на потока и моторът разпръскваше кафява тиня от дъното. Тогава най-после се извърна и мигновено протегна ръка към детонатора в джоба на якето си. От жълтата страна на „Надежда“ скачаха дребни фигури. От разстояние те приличаха на пословичните плъхове, които напускат потъващия кораб. Членовете на ПАПС бягаха. Кериков вероятно беше сред тях. Алам не загуби време да разсъждава по въпроса и не забеляза червения самолет, който бързо се отдалечаваше от кораба. Той мислеше само за килограмите умело скрити експлозиви на борда на „Надежда“ и за хората, които щяха да бъдат убити. Арабинът извади детонатора от джоба си, набра кода за активиране, видя, че индикаторът светна в зелено, и натисна ENTER.