Спринтът към сградата на оперативния център продължи сякаш цяла вечност. Забавяха ги нараняванията им и безбройните превозни средства, които трябваше да заобикалят, докато техниците и служителите бързаха да овладеят положението. Мърсър нахлу през вратата и удари в гърдите безобидна служителка, която отхвръкна три метра назад. Без да спира устрема си, хукна към командната зала, напълно забравил за зашеметената жена. Помещението беше пълно с хора. На фона на многобройните аларми се разнасяха разгневени гласове. Обикновено спокойните професионалисти бяха доведени до паника от мащабите на катастрофата. Анди Линдстрьом стоеше в средата. Лицето му беше зачервено, а гласът му бе пресипнал от викане. Очите му се стрелкаха по множеството контролни табла и видеоекрани и пресмятаха пораженията, нанесени на петролопровода. Около него се бяха събрали двайсетина инженери. Стаята без прозорци беше изпълнена с цигарен дим и миризмата на пот и страх.
— Анди! — извика Мърсър, но шумът заглуши гласа му. За да привлече внимание, той извади пистолета на Кериков и стреля в пода. След изстрела настъпи мълчание.
— Анди, какво е положението? — отекна гласът му в тишината.
— Господи, Мърсър, какви ги вършиш? — Линдстрьом се стъписа, като го видя жив и с пистолет в ръката. — Радвам се, че те виждам отново, но нямам време за приказки… Приятелят ти руснакът разруши моя петролопровод.
— Знам. — Мърсър не можеше да си позволи забавяне, предизвикано от емоционални отговори. — Искам да знам дали помпите работят.
— Не — обади се инженерът, седнал пред таблото, преди Анди да успее да отговори. — Компютърът показва, че са спрели минута преди взривяването на пакетите с азот. По всяка вероятност няма и да заработят. Предварителните доклади показват най-малко четирийсет места, където потокът от петрол е спрял напълно, и още няколко с минимален поток. Има най-малко два пробива. Единият е в средата на висящия мост над река Танана.
— Срутил ли се е мостът? — уплашено попита Мърсър.
— Да. Петролът тече към него.
— Къде е компютърният специалист Моси?
— Допреди минута беше в компютърната зала — отговори техникът до Мърсър.
Мърсър се обърна толкова рязко, че се блъсна в Аги, за която бе забравил. Тя беше ужасена от факта, че петролопроводът е прерязан от замразяване с азот, и изпитваше вина, защото беше член на ПАПС.
— Всичко още не е свършило — каза Мърсър и хукна по коридора.
За разлика от оперативния център компютърната зала беше чиста и безлюдна. Вътре имаше само един човек, който трескаво тъпчеше листове и компютърни дискове в мека кожена чанта. Мърсър не даде на Тед Моси възможност дори да се обърне. Удари главата му в бюрото с лявата си ръка, а с дясната опря автоматичния пистолет в лицето му толкова силно, че зъбите на Моси се впиха в нежната кожа на вътрешната страна на бузите му. Гласът на Мърсър беше гневен, а очите му блестяха от омраза.
— Спри проклетата програма! Веднага!
— Не мога — заеквайки, отвърна Моси. От устата му капеше слюнка и кръв. — Изключиха ме веднага щом Кериков взриви азота.
Мърсър освободи предпазителя на пистолета. Тихото изщракване прозвуча зловещо в затвореното пространство.
— Жалко. Програмата е била в теб от няколко месеца. Човек би помислил, че си проникнал в нея и си създал и задна врата. Това е последната грешка, която ще направиш през живота си.
Смяташе да продължи да блъфира и после да удари Моси по главата, така че да изгуби съзнание, но не се стигна дотам. Тед се пречупи веднага.
— Чакай. Моля те, не ме убивай. Има задна врата. Поставих я веднага щом Кериков ме нае да инсталирам отново старата му програма.
— Използвай я и спри помпите да не се включат, или Господ да ми е на помощ, но ще натисна спусъка и ще ти пръсна черепа.
Младият мъж веднага започна да работи с компютъра. Пръстите му се движеха бързо по клавиатурата.
Аги стоеше, обзета от страхопочитание към абсолютния контрол, който Мърсър бе установил върху положението. Не пистолетът му даваше сила, а самата му личност. Увереността и непоколебимата му вяра в себе си я възхитиха. Колкото и непредсказуеми и хаотични да и се струваха действията му, щом решението стана очевидно, тя разбра, че това е бил единственият логичен ход. Мърсър беше най-привлекателният мъж, когото Аги някога бе срещала. Той вълнуваше и възхищаваше.
— Влязох — съобщи Моси. — Само още една минута.
— След трийсет секунди ще ти пръсна черепа. — Дори самият Мърсър вече не знаеше дали блъфира или не.
Анди Линдстрьом също бе влязъл в компютърната зала, бе застанал до Моси и се бе вторачил в екрана, който показваше състоянието на помпите и на петролопровода. Макар че беше инсталирана от „къртица“ в разгара на студената война, програмата бе активирана едва сега. Всичките десет помпи работеха с пълна мощност и създаваха огромно налягане върху подсилените пломби. Мърсър бе закъснял да предотврати това, но тръбата все още беше цяла и непокътната. Ако успееха да изключат навреме помпите, целият петролопровод нямаше да се взриви, както бе планирал Кериков.