— Направи я човекът, когото ти уби в Калифорния — продължи Мърсър, докато подготвяше „Мини“ и режещият диск се завъртя свободно около оста си. — Той я изпробваше тук, преди да отнемеш живота му. За твое съжаление не довършихме шахтата, защото решихме, че експериментът е успешен. Тунелът свършва на около метър и половина от другата страна на скалата.
Алам пребледня.
Мърсър включи хидравличните крака и се дръпна встрани. „Миникъртицата“ потегли напред. Режещото колело се въртеше с хиляда и петстотин оборота в минута. Когато не се налагаше да пробива скали, „Мини“ можеше да се движи с четири метра в минута с причудливата си клатушкаща се походка. След час щеше да стигне до Алам. Мърсър не можеше да си позволи да чака до края, затова програмира машината автоматично да се изключи, след като пробие петдесетте сантиметра до дъното на шахтата. След това се обърна и тръгна към джипа.
— Умри трудно, копеле.
Абу Алам, Бащата на болката, щеше да трепери от страх до последната възможна секунда в края на тунела, свит на кълбо до грапавия камък, преди „миникъртицата“ да стигне до него. Тялото му беше стрито на прах от режещия диск. Няколко дни по-късно, когато „Мини“ бе извадена от дупката, най-голямото парче, което намериха от тялото, можеше да се изцеди през тубичка за паста за зъби.
На връщане Мърсър качи трима от най-сериозно пострадалите пътници от катастрофиралия автобус. За живота им нямаше реална опасност. Закара ги в болницата във Валдиз, но тръгна, преди някой да го забави с други въпроси освен къде е станал инцидентът. Едва когато джипът влезе в пристанището за танкери, той си спомни какво бе казал Кериков на „Петромакс Омега“.
„Разрушаването на петролопровода е само единият зъб на трипосочна операция.“ Мърсър скоро щеше да разбере, че вторият зъб на плана на бившия агент на КГБ е по-остър и смъртоносен от първия.
Пристанище за танкери „Алиеска“
Мърсър се върна в сградата на оперативния център. Анди Линдстрьом беше в кабинета си и говореше по телефона. Пред бюрото му стояха двама работници. Тежките им работни облекла бяха изцапани с петрол. Анди видя, че Мърсър стои на прага, и му направи знак да влезе. Той изкрещя някаква заповед по телефона, прекъсна връзката, грабна другата слушалка и отново започна да издава заповеди. Веднага щом я остави на вилката, и двата телефона пак зазвъняха.
— Господи, това е пълно безумие — оплака се Линдстрьом и извика в слушалката: — Чакай малко.
Без да чака отговор, той затвори и запали цигара. Пепелникът беше пълен с изпушени до половината фасове. Другият телефон продължи да звъни. Анди посочи с горящия край на цигарата към двамата работници.
— Проверете помпена станция десет. Искам да знам какво е състоянието на петролопровода между нас и река Танана. Хората на обекта твърдят, че няма външни повреди, нито следи, че е пипан, но искам да бъда сигурен. Ако попаднете на замръзнала секция, незабавно изключете помпата и ми се обадете. Ще се опитам да изпрося още един реактивен нагревател от военновъздушните сили.
Двамата кимнаха и бързо излязоха.
— Мърсър, имам още по-голям проблем от тази бъркотия. Иди в залата за комуникации. Там ще ти кажат за какво става дума.
— Лягам си, Анди — равнодушно каза Мърсър.
— Нуждая се от теб. Без Майк Колинс нямам шеф на охраната. Чух, че някой е бил застрелян на главната порта преди един-два часа, местната полиция вдига шум за кораба на ПАПС, който е експлодирал в пристанището, а петролните компании вече настояват за преразглеждане на графика за доставките. Управителният съвет на „Алиеска“ настоява да ремонтирам петролопровода за три седмици, а аз още не знам какви точно са пораженията. По дяволите, от сутринта цената на суровия петрол се е повишила с три долара и по всичко личи, че скоро няма да спадне. Ще ми помогнеш, нали?
— Добре — примирено отвърна Мърсър и излезе от кабинета, като мислеше, че новият проблем на Анди Линдстрьом трябва да е друг от фронтовете на Кериков.
Комуникационният център беше малко помещение с вграден плот за няколко телефона с много линии, факс и телетипни машини, и два мощни предавателя. Пред тях седяха трима души, а четвърти говореше по телефона. Аги Джонсън стоеше до бюрото и пушеше. Тя изтича към Мърсър, когато го видя да влиза, и се притисна до него.
— Какво се случи? — попита Аги.
— Абу Алам е мъртъв. Не ти трябва да знаеш подробностите. Какво става тук?
— Танкер е бил превзет от терористи, но капитанът е избягал. В момента е на телефона. Смята, че корабът ще бъде потопен близо до Сиатъл.
— Друга операция на ПАПС?