Выбрать главу

— Мърсър, почти всички активисти на ПАПС бяха на борда, когато „Надежда“ експлодира — тъжно каза тя. — От организацията останаха само чиновниците и редовите членове, които ни използваха, за да станат известни.

— Съжалявам. Имаш право — засрамено отговори Мърсър. Довчера Аги бе вярвала в тях и в каузата им, а сутринта бе загубила много приятели и бившия си любовник. При дадените обстоятелства реакцията и беше много по-мека, отколкото можеше да се очаква. — Кериков трябва да е планирал инцидента с танкера с друга групировка. Как се казва капитанът? — обърна се той към жената на телефона.

— Лайл Хаузър.

— Потвърдена ли е самоличността му? Може да е някой откачен.

— Той използва протокола за автентичност. Хаузър е капитанът на супертанкера. — Тя не възрази, когато Мърсър взе телефона от ръката й.

— Капитан Хаузър, казвам се Филип Мърсър и в момента оглавявам охраната в „Алиеска“. Съжалявам, но трябва отново да разкажете какво се случи.

— Нямаме време за това — извика Лайл. — Онези психопати ще потопят кораба и разливът на петрол ще бъде колкото Голямото езеро.

— Къде се намирате?

— На остров Виктория, Британска Колумбия, в градче на име Порт Алис. Тук ме докара търговският риболовен траулер, който ме спаси.

— За Сиатъл ли пътуваше вашият танкер?

— Не, за Бога. Колко пъти трябва да повтарям? Бяхме се отправили към Лонг Бийч, когато първият ми помощник и група терористи, маскирани като работници, превзеха кораба. Успях да повредя моторите и може би да забавя похитителите с два дни. Това ги принуди да променят плановете си, затова вместо да потопят „Арктика“ в пристанището на Сан Франциско, те избраха Сиатъл.

— „Арктика“? Това не е ли плавателният съд на „Петромакс“? — попита Мърсър и Аги го погледна изпитателно, когато чу името на компанията на баща си.

— Да. Не. Беше. Корабът беше наскоро продаден, но в момента това не е важно — настоя Хаузър. — Трябва да ги спрем.

— Точно така, капитане. — Парчетата от мозайката започваха да се подреждат и да довеждат Мърсър до страшни изводи, за които не искаше да се замисля. — Трябва да се обадя на някои хора и после отново ще се свържа с вас. Но ви искам в Сиатъл, колкото е възможно по-скоро. Наемете самолет. Кажете ми номера на телефона си и изчакайте малко. Ще ви се обадя след десетина минути. — Мърсър се приготви да затвори, когато си спомни нещо важно. — Капитане, името на компанията, която е купила танкера ви, „Южно крайбрежно корабоплаване“ ли е?

— Да.

— Ей сега ще ви се обадя. — Мърсър прекъсна връзката и набра номера на мобилния телефон на Дик Хена.

Аги се приближи до него. На лицето и бе изписано безпокойство.

— Защо спомена „Петромакс“?

— Отвлечен е един от танкерите на баща ти.

— Но той ги продаде.

— Може би — каза Мърсър и се обърна, тъй като чу гласа на директора на ФБР. — Дик, обажда се Мърсър. Нямаме време за празни приказки. Вземи писалка и пиши. Искам да знам дали компания на име „Южно крайбрежно корабоплаване“ е подала план за полет с някой от служебните си самолети или от летището на Ванкувър, или от Британска Колумбия с дестинация някъде в Луизиана. В протока Пюджит има танкер, превзет от хора на Кериков, които ще искат бързо да се измъкнат оттам, след като го потопят. Освен това искам да уредиш войници от специалните части, за предпочитане „тюлени“, да бъдат в готовност в Сиатъл. Разполагаме само с няколко часа.

Хена се опита да го прекъсне, но Мърсър не му позволи.

— Не задавай въпроси, Дик. Просто го направи. Сигурно си чул какво се случи тук. Кериков ме предупреди, че акцията срещу петролопровода е само за отвличане на вниманието. Сиатъл ще се превърне в токсично сметище, ако не пристъпим към действие. Обади ми се с информацията за самолета. — Мърсър му каза номера, който бе залепен на телефона, и затвори.

— Какво става, Мърсър? — попита Аги и седна на стола до него.

Той забеляза, че се е изкъпала и е облякла широк джинсов гащеризон, закопчан на китките и глезените и и стегнат с тесен колан на тънката и талия.

— Кериков е мъртъв, но планът му все още е в действие. Каза ми, че разрушаването на петролопровода е само за заблуда. Имам чувството, че потапянето на танкера е поредното отклоняване на вниманието в погрешна посока, за да прикрие нещо още по-лошо.

— Какво? И какво общо има това с баща ми?

— Не знам каква е истинската цел на Кериков, нито какво е участието на баща ти, но се подготви, защото съм убеден, че е замесен.

— Но как е възможно? Той е в петролния бизнес. Разрушаването на петролопровода или потапянето на танкер е последното, което би искал, особено ако е негов.