Тя го обичаше заради всеотдайността му, но осъзна, че колкото и да бъде споделена любовта и един ден, Мърсър няма да бъде с нея. В живота му винаги щеше да има нещо друго, някакво предизвикателство или криза, която щеше да го съблазни като чужда жена. Макар че не желаеше да притежава мъжа на мечтите си, Аги разбра, че иска повече, отколкото той може да и даде. А ако Мърсър се превърнеше в онова, което тя искаше, промяната щеше да означава, че той вече не е човекът, в когото се е влюбила. Дилемата и беше „параграф 22“, чието единствено решение беше да сложи край веднага, преди да бъде наранена повече от сега. Мисълта да прекрати връзката им, преди още да е започнала, създаде болезнена празнота в душата й, която имаше чувството, че никога няма да се запълни.
— Разбирам — излъга тя.
— Когато всичко свърши, искам да… Искам да кажа, че ако ти и аз… Мисля, че разбираш какво имам предвид. Ще поддържаме връзка.
— Разбира се. — Чувствата и бяха толкова объркани, че не можеше да го погледне в очите. Аги обаче се овладя, но когато се обърна, за да му каже, че повече не иска да го вижда, той бе изчезнал.
Мърсър и Анди Линдстрьом се срещнаха пред кабинета на директора на оперативния център.
— Трябва ми самолет, за да ме закара до Виктория, Британска Колумбия, колкото е възможно по-бързо — без предисловия заяви Мърсър.
— Какво се случи?
— Доколкото разбирам, Кериков е планирал да разруши петролопровода, а после хората му да потопят супертанкер в крайбрежните води на Сан Франциско. Капитанът на танкера го е повредил, така че плавателният съд няма да стигне толкова далеч на юг. В момента терористите са готови да го потопят в протока Пюджит. Това е вторият фронт на Кериков. От самото начало намеренията му са били да спре потока на петрол от залива Прудо и после да направи невъзможно транспортирането му покрай Западното крайбрежие. След инцидента с „Ексон Валдиз“ потъването на танкер в протока Пюджит завинаги ще сложи край на движението на суров петрол към Калифорния. Агенцията за опазване на околната среда и природозащитните организации няма да го позволят. Дори да успееш да ремонтираш петролопровода, петролът няма да има къде да отиде. Разрушаването на линията и потапянето на танкера вървят ръка за ръка, за да блокират най-новия и потенциално най-големия вътрешен източник на петрол на Америка. Анди Линдстрьом кимна.
— Но какъв е резултатът? Каква е крайната целта на Кериков?
— Той е мъртъв и нямаме представа какво е искал да направи — призна Мърсър. Можем само да отбием тактическите му атаки и да се надяваме, че окончателната стратегия ще се изясни, когато успеем. Имаш ли самолет?
— Да, разбира се. И имаш късмет, защото е тук, във Валдиз. Обикновено го държат в Анкъридж.
— Обади се на летището и им кажи да го подготвят за полет до международното летище във Ванкувър. Да ми вземат и храна. Не помня откога не съм ял. — Мърсър се обърна и тръгна към вратата.
— Какво мислиш да правиш?
Мърсър спря на прага и погледна Линдстрьом.
— Щом измисля план, ти ще си първият, на когото ще го кажа.
Трийсет минути по-късно един от служебните самолети на „Алиеска“, наскоро купен „Ситейшън“, излетя от пистата и зави на юг, към Сиатъл и Ванкувър. Мърсър бе успял да си вземе дрехи от хотела и някои други неща, включително пистолета на Иван Кериков. Не знаеше колко време ще отсъства и каза на камериерката да запази останалия му багаж и да освободи стаята му. Някой в „Алиеска“ щеше да се погрижи за взетия под наем джип.
Облегна се на меката кожена седалка на самолета и се замисли за въпроса, който му бе дал задал Анди Линдстрьом. За окончателната цел на Иван Кериков. Какво можеше да бъде толкова голямо, че руснакът да реши да разруши петролопровода в Аляска и да потопи танкер само за да отклони вниманието от същинските си намерения? Кериков искаше нещо друго, очевидно свързано с петрола, което да наложи на Съединените щати да спрат използването на собствените си ресурси.
Отговорът беше толкова очевиден, та Мърсър се прокле, че не го е прозрял по-рано. Той приписа пропуска си на умората и протегна ръка към телефона. В Аляска беше единайсет сутринта, а във Вашингтон — шестнайсет. Мърсър рискува, набра домашния си номер и след три позвънявания се приготви да се откаже.
— Ало. — Гласът на Хари Уайт прозвуча така, сякаш гласните му струни бяха посипани с шкурка.