— Какво правиш в дома ми, по дяволите? Пиеш моя алкохол, след като наскоро открадна няколко кашона от хотел „Уилард“?
— Дребосъка ми взима четири долара за чаша безалкохолно. Освен това твоите бисквити са по-пресни.
— Надявам се, че имаш огромна застраховка „Живот“ и аз съм облагодетелстваното лице, стар негоднико.
— Странно, и аз си мисля същото за теб.
— По безжичния телефон ли говориш?
— Да. Защо?
— Слез в кабинета ми. Искам да направиш нещо за мен.
Дейвид Соулман бе казал, че „Петромакс“ са продали други два танкера на „Южно крайбрежно корабоплаване“ и единият е близо до Япония, а другият в крайбрежните води на Обединените арабски емирства.
— В кабинета ти съм — най-после съобщи Хари, след като слезе по скърцащите стълби от домашния бар на Мърсър.
— Добре. Включи компютъра и прегледай менюто, докато стигнеш до електронния бележник.
Мърсър изчака няколко минути, като слушаше как Хари ругае, докато се суети с мощния компютър.
— Мамка му. Как да го направя? — възмутено попита Хари.
— Използвай мишката.
— Не това. Как да включа компютъра?
— Добре, Хари, днес е първият ти урок по модерни технологии. Отзад, вдясно от кабелите, има малък бутон. Намери ли го? Хайде, Хари — подкани го Мърсър, докато разсъждаваше „Петрол.“ Петромакс „Близкият изток.“
— По дяволите. Ще извадя старата пишеща машина, която държиш в килера. Умея да работя с нея.
— Не е същото, Хари. Трябва ми компютърът. — На връщане от мястото на експеримента с „миникъртицата“ Мърсър бе чул по радиото, че в Лондон е бил нападнат дипломат от ОАЕ. Имаше ли връзка това с плановете на Кериков? Вероятно.
— Добре, добре. Готово, включих го. Телевизорът на квадратната кутия светна като неонова реклама на бар със стриптийз.
— Браво. Виждаш ли сивия пакет цигари на бюрото? Нарича се мишка. Помръднеш ли я, ще раздвижи малката стрелка на екрана на телевизора.
— Да ме вземат дяволите, наистина. — Хари беше доволен от постижението си. — Хей, какъв хубав щрих.
— Кое? — уплашено попита Мърсър.
— Автоматичният поднос за питиета, който излиза под телевизора. Високите ти чаши се вместват идеално.
След секунда Мърсър се досети какво има предвид Хари.
— Не, това е подносът за компактдискове, а не за питиета. Обединените арабски емирства. Малцина американци бяха чували за тази държава. Биха ли забелязали, ако там неочаквано бъдеше извършен преврат? Стига цената на петрола да останеше стабилна, Мърсър знаеше, че отговорът е не. След още пет минути инструкции Мърсър насочи Хари Уайт към електронния бележник. Старецът се радваше като дете всеки път, когато компютърът изпълнеше командите му.
— Това чудо е страхотно. Трябва да си купя компютър — повтаряше той.
— А сега ми трябват справки от географската директория. Щракни два пъти върху малката карта на света и когато картата се уголеми, отново щракни два пъти на Близкия изток.
— Готово. Божичко, вече съм хакер.
— Ще станеш, когато престанеш да кашляш сутрин, докато шейсетте години пушене излизат през белите ти дробове.
— Страхотно е да се разговаря с теб, Мърсър. А сега, трябва да тръгвам. Дребосъка е отворил.
— Много смешно. Там има име, което не си спомням, но човекът е геолог по петрола и работи в Обединените арабски емирства. Прегледай списъка и ми прочети всяко име, след което е написано ОАЕ.
Хари прочете имената. Мърсър не познаваше много от тях, а за други знаеше, че вече не работят в Персийския залив. Не беше допълвал електронния си бележник от две години и този пропуск му загуби ценно време.
— Чакай. Я повтори последното име.
— Джим Гибсън.
— Това е той — победоносно заяви Мърсър, като си спомни едрия червендалест мъж от Тексас и месинговия телескоп, който навсякъде носеше със себе си, където и да отидеше. Бяха се запознали в Нигерия преди години, когато работеха за увеличаването на износа на природните ресурси на държавата в Западна Африка. Гибсън беше специалист по петрола, а Мърсър проучваше перспективно диамантено поле в централната част на страната. Тогава бяха двама от неколцината американци в Нигерия и изпиваха по няколко питиета, когато бяха в Лагос. Гибсън използваше телескопа си, за да шпионира девойките в селото, докато се къпеха в потока близо до мястото, където заедно с Мърсър пробиваха дупки. Той се хвалеше, че може да забележи красиво момиче дори на луната. — Кажи ми номера и много ти благодаря. Длъжник съм ти.
— Няма за какво. И без това те излъгах. Имам „Джак Даниълс“ вкъщи, но пия твоя „Джим Бийм“.