— Господи — възкликна Мърсър. — Проклетият цирк е дошъл в града.
Двамата с Хаузър бързо закрачиха по доковете, като се молеха да стигнат до лодката, преди началникът на пристанището да я забележи и да реши да разбере какво става.
— Не мога да повярвам, че местната жандармерия не ги е разкарала.
— Лейтенант Кръчфийлд? — извика Лайл. — Аз съм капитан Хаузър, а това е доктор Мърсър.
Двамата побързаха да скочат в лодката. Мърсър се ръкува с младия лейтенант и му заповяда да тръгват.
Лицето на Кръчфийлд беше гладко като на бебе. Очите му бяха сини, а носът толкова чип, че ноздрите приличаха на дула на двуцевка. Той нямаше суровия вид на командосите от екипа си и изглеждаше нетърпелив.
— Доктор Мърсър — изкрещя Кръчфийлд, за да надвика бръмченето на двигателите. Лодката вече се носеше по вълните с осемдесет километра в час. — Чух какво сте направили миналата година в Хавай с друг от нашите екипи, и трябва да кажа, че за мен е удоволствие да се запозная с вас.
Мърсър не реагира на комплимента и лейтенантът продължи:
— Извадихме късмет, че бяхме във Вашингтон, когато ни се обадиха.
— Само един от „тюлените“ оцеля в Хавай, лейтенант. На ваше място бих сдържал въодушевлението си, докато всичко свърши — мрачно каза Мърсър. — На какво разстояние е „Южен кръст“?
— Според информацията от сателита корабът се намира на около шейсет километра по-нататък в пролива. Ще бъдем там за петдесет минути.
— Не, няма да се приближаваме до онзи смъртоносен капан. Ще ни взривят веднага щом ни забележат. Имате ли цивилни дрехи, някаква маскировка?
— Не. Казаха ни, че това ще бъде пряка атака и не се нуждаем от такива неща. — На Кръчфийлд не му хареса, че поставят под съмнение тактиката му.
— И това ми било дискретност — отбеляза Хаузър, Планът на Мърсър беше да превземат плавателния съд, който трябваше да вземе Джоана Ригс и терористите, и с него да се приближат до танкера. Но пресрещането, без да бъдат забелязани, щеше да бъде трудно, като се имаше предвид очебийността на щурмовата лодка на „тюлените“ и фактът, че все още не знаеха кой от стотиците плавателни съдове в пролива е изпратен да вземе похитителите. Без тази важна информация Мърсър и останалите можеше да се приберат вкъщи и да гледат по телевизията най-страшната катастрофа в околната среда в историята на Америка.
— Какви средства за комуникации има на борда?
— Само това. — Младият командос показа малък портативен радиопредавател с къса антена.
— Какво е това, по дяволите?
— Дяволска риба, тук е Кален капитан. Отговори. Край. — Кръчфийлд подаде предавателя на Мърсър. — Сега сте във връзка с щурмовата подводница „Талахаси“, която е на дванайсет метра под нас и ще ни придружи до танкера. Няма да намерите по-добър комуникационен център от техния, докторе. Атомната подводница е същински ловец… След като преди няколко часа бяха вдигнати под тревога, те подслушват морските канали в района, вкарват информацията от всички разговори в компютъра си и изготвят карта на маршрута на всеки кораб в протока Пюджит. Командирът ми каза, че адмирал Морисън от Главното командване смята, че ще оцените помощта. Изглежда е ваш почитател.
— Дяволска риба слуша — чу се глас от радиопредавателя в ръката на Мърсър.
Мърсър беше изумен от присъствието на подводницата и от доверието в него от страна на председателя на съвета на началник-щабовете, но не го показа с нищо. Беше изцяло съсредоточен върху предстоящата мисия.
— Дяволска риба, търсим плавателен съд, който е напуснал Виктория преди час и се движи към „Южен кръст“. Би трябвало поне веднъж да се е свързал с танкера и да сте засекли кратко съобщение. Ключовата дума, която ми трябва, е „Арктика“. Имате ли нещо с подобно описание?
— Изчакай, Кален капитан — каза подводничарят и след минута се обади отново. — Потвърждаваме. Лодка с две витла, движеща се със скорост двайсет възела, е напуснала Виктория преди четирийсет и седем минути. Засечено е едно съобщение до танкера. Гласи следното: „Арктика, тук е Спасител. На път сме. Разчетено време за пристигане 14,20 часа. Потвърдете.“ Танкерът е отговорил: „Прието.“ Това е всичко. Сонарът показва, че мишената е дълга единайсет метра и широка три и половина. Предполагаме, че е рибарска лодка или моторница. Край.
— Прието, Дяволска риба. Край. — Мърсър върна предавателя на Кръчфийлд. — Ще бъде напечено. Трябва да превземем лодката, преди да я видят от танкера. Инак нямаме шанс.
— Как разбра, че отново са го прекръстили на „Арктика“? — попита Хаузър. — Името му беше „Южен кръст“, когато го напуснах.