— Дяволска риба, тук е Кален капитан. Време е за затъмнение. Повтарям, време е за затъмнение. Дайте ни седем минути, подслушвайте, и ако няма контакт, заглушавайте отново, докато чуете как проклетият танкер експлодира. На този етап преминете на състояние „Браво“.
— Какво е състояние „Браво“? — попита Мърсър.
— „Талахаси“ излиза на повърхността, изстрелва към танкера торпедо и разбира дали онези тъпаци са готови да умрат за каузата си.
Мърсър нямаше желание да изтъква, че торпилирането на танкера ще свърши работата на терористите, но не можа да се сдържи.
— Не ми казвай, ако имате състояние „Чарли“. Не искам да знам.
— Лейтенант, хрумна ми идея — каза Хаузър точно преди да ги забележат от лодката за бягство. Той я обясни само за минута и всички се съгласиха.
Те се приближиха до порещата вълните моторница с потъмнял от годините в Северния ледовит океан корпус. Горните и части бяха очукани от прословутите летни дъждове в региона. Лодката изглеждаше амортизирана и не беше учудващо, че двайсетте възела, с които се движеше, бяха максималната скорост, която можеше да набере. Терористите нямаха достатъчно време за подготовка, докато пътуваха от Сан Франциско, и бяха натъпкали набързо в шкафа за провизии собственика на плавателния съд. Съдържанието на черепа му бе изпръскало стените от фибростъкло. Похитителите на моторницата, екипът, долетял от Ванкувър със служебния самолет на „Южно крайбрежно корабоплаване“, за да помогне на Джоана Ригс, не искаха да поемат риска да ги свържат с потопяването на супертанкера.
Лодката на „тюлените“ измина разстоянието до моторницата толкова бързо, че командосите трябваше да се разтичат, за да заемат позиции. Те приклекнаха зад планшира. Това не им осигуряваше прикритие, ако отвърнеха на огъня им, но бяха невидими, докато лодката им се врязваше в дирята след моторницата. Двата плавателни съда скоро се изравниха. Капитан Лайл Хаузър стоеше на щурвала заедно с Мърсър. Двамата изглеждаха спокойни в цивилните си дрехи. Хаузър бавно намали тягата и лодките заплаваха с една и съща скорост. Деляха ги само няколко метра.
Тримата мъже на крилото на мостика се стреснаха, когато видяха черната лодка до тях. За да разсеят опасенията им, Мърсър и Хаузър започнаха да махат въодушевено и се усмихнаха, сякаш бяха излезли в морето да се разходят за удоволствие.
— Какво е положението? — попита Кръчфийлд, който бе клекнал зад Мърсър и държеше картечен пистолет.
— Виждам трима мъже на мостика — отговори Мърсър с крайчеца на устата, без да престава да се усмихва. — Мисля, че са араби. Не забелязвам оръжия, но всички са в дълги шлифери, под които може да крият всичко. Изглежда, има най-малко още един в кабината долу. Съзирам движение в едно от прозорчетата. Не мога да разбера дали човекът има оръжие.
— Качваме се след трийсет секунди — каза Кръчфийлд на екипа си. — Капитан Хаузър, дайте напред още пет-шест метра и когато извикам, доближете ни до тях.
Лайл подаде тяга и лодката на „тюлените“ изпревари моторницата. Мърсър махна отново, но не получи отговор.
Командосите подбраха с невероятна точност подходящия момент. Кръчфийлд все още не бе извикал, когато кормчията избута Хаузър от мостика и угаси моторите. Лодката отново се изравни със старата моторница. Тримата араби на палубата се обърнаха едновременно, когато започнаха да изпреварват странната лодка. Но когато се усъмниха, че нещо не е наред, над планшира се появиха трима командоси и откриха огън, а Кръчфийлд и друг морски пехотинец прескочиха малкото пространство между двата плавателни съда.
Картечните пистолети „Хеклер и Кох“ на „тюлените“ виеха като циркуляри, изстреляха в моторницата стотина куршума само за няколко секунди разпръснаха парчета фибростъкло и дърво и Надупчиха тримата мъже пред контролните уреди. От каютата отвърна отличителното тракане на автомат „АК — 47“. Произведеното в Русия оръжие улучи партньора на Кръчфийлд, докато скачаше на моторницата. Куршумите не пробиха кевларената му жилетка, но хидростатичният шок го подхвърли в празното пространство между двата плавателни съда и тялото му изчезна в облаците от кордит, които изпълниха въздуха. Той падна във водата, но никой не чу вика му, докато престрелката продължаваше.