Выбрать главу

Ригс и Волф чакаха мълчаливо няколко минути и дадоха на терористите достатъчно време да затворят люковете. Когато стана два и двайсет, Джоана отвори ръчно осемте клапана, водещи от отвора за засмукване на морска вода до главните тръби, излизащи от резервоарите на танкера. В помещението се долови осезаемо присъствие. Потокът звучеше като съскане на локомотив в дълъг тунел. Там където трите тръби се вливаха в главната седемдесет и пет сантиметрова артерия, шумът приличаше на продължителна експлозия.

Петролът започна да изтича от танкера досущ жизнено важна кръв от смъртоносна рана. Ригс се усмихна.

— Да се махаме от този ковчег. Само ще отида да използвам радиопредавателя, за да довърша прикритието ни на невинни жертви, които скоро ще умрат, и после тръгваме.

Разговорът между Мърсър и Кръчфийлд за двамата цивилни, готвещи се да помогнат за възвръщането на „Петромакс Арктика“, стана безсмислен, когато видяха петното петрол, което се появи зад танкера. Дори от разстояние соленият бриз донесе парливата миризма.

— Madre de Dios10 — промълви латиноамериканецът и се прекръсти.

— Не изчакаха спасителната моторница. — Лейтенантът изрази на глас очевидното. — Закъсняхме.

— Може би не — отвърна Мърсър и погледна Хаузър, който гледаше ужасен танкера. — Капитане?

— Знам ли — отвърна Лайл. — Не мога да кажа какви са пораженията, докато не се кача на борда. Изглежда са обърнали тягата във всмукателния отвор за морска вода и са го използвали за изхвърляне на петрола. Или са пробили корпуса. Не мога да бъда сигурен.

Кърмата на „Арктика“ сочеше към океана, а носът бе обърнат на изток, към протока Пюджит. Моторницата се движеше към въжената стълба, спусната от перилата на задната палуба. Танкерът приличаше на айсберг, четири пети от който се криеха под водата, и истинските му размери не можеха да бъдат преценени отблизо. Черната му, гладка страна сякаш нямаше край, докато Кръчфийлд насочваше „Щастлив час“ към стълбата зад борда. Изглеждаше невероятно нещо толкова голямо да е сътворено от човешка ръка, макар че Мърсър и останалите виждаха само част от супертанкера. Корпусът под тях се намираше на дълбочина двайсет метра, колкото шестетажна сграда.

Мърсър се обърна, за да види целия танкер, и си спомни за снимките на Великата китайска стена, простираща се към безкрайността. Гледката смрази кръвта му.

Корпусът беше заобиколен от ивица гъст отровен петрол.

— Чакайте — извика глас високо горе и някой се наведе над перилата на „Арктика“. — Идваме.

Кръчфийлд и двамата други командоси си бяха сложили жълти мушамени якета, за да скрият черните си униформи, и засега бяха успели да заблудят човека на танкера. „Тюлените“ започнаха да се катерят по въжената стълба.

— Върнете се. Свършихме тук — извика терористът на борда на танкера. Вятърът отнесе думите му към пролива Хуан де Фука.

Лейтенантът не обърна внимание на заповедта и продължи нагоре. Двамата му подчинени го следваха. Тримата приличаха на един организъм, докато се изкачваха с лекота и ритмично слагаха крака на стъпенките, движейки се вълнообразно и плавно нагоре. Мърсър изчака половин минута и после тръгна след тях. Знаеше, че Хаузър ще го последва. На капитана вече не му пукаше дали Ригс или някой от похитителите ще го познае. „Петромакс Арктика“ беше официално под негово командване и той смяташе да направи каквото е необходимо, за да предотврати разрушаването му.

Мърсър бе изминал три четвърти от разстоянието, когато Кръчфийлд се прехвърли на борда. Той се замисли за стълбите, по които се бе изкачвал, когато беше малък, в гранитните кариери в Бар, Върмонт, където бе израснал. На времето се катереше бързо като маймуна, без да е обременен от страха, който сега свиваше стомаха му. Последният командос стигна до парапета и се скри от погледа му. Мърсър го последва, без да знае какво го очаква.

Изведнъж въжената стълба се заклати толкова силно, че Мърсър спря да провери дали Хаузър не е изпаднал в беда. Лайл клатеше стълбата, за да привлече вниманието му. Мърсър инстинктивно погледна нагоре и видя, че единият морски пехотинец изхвърча от борда. Ехото от стрелбата стигна до него след част от секундата.

Безжизненото тяло на латиноамериканеца прелетя покрай Мърсър, като се преобръщаше в празното пространство, и падна във водата, разплисквайки бяла пяна. Мърсър извади пистолета си. Не можеше да остане там, където беше, забележим и уязвим, но вместо да се върне, той се втурна нагоре, и подаде глава над перилата, за да прецени какво е положението. На палубата имаше само шепа лъскави месингови гилзи, от които все още излизаха струйки парлив пушек, и следи от кръв, водещи към затворен люк.

вернуться

10

Богородице — (исп.) — Б.пр.