Механичен глас стресна Мърсър и едва не го накара да загуби равновесие.
— Дяволска риба вика Кален капитан. Чакаме отговор.
Мърсър бе забравил, че има връзка с „Талахаси“. Той пъхна пистолета под мишницата си, за да освободи ръката си, и извади предавателя.
— Тук е Кален капитан. Положението е… По дяволите, не знам какво става. Изчакайте. Ще се свържа с вас.
Мърсър пъхна предавателя в джоба си, претърколи се на палубата и намери укритие под спускателния механизъм на левия борд на спасителна лодка. Устройството беше празно и предлагаше защита от всяка страна.
В момента болката, на която бе издържал, не означаваше нищо. Адреналинът, създаденият от природата опиат, към който се бе пристрастил отдавна, циркулираше в организма му и изостряше сетивата му. Той действаше автоматично и нищо друго нямаше значение.
— Хаузър, по-живо. Нямаме време — извика Мърсър и блъсна с рамо вратата на надстройката.
Тежката стомана се удари в напречната греда. Вътре имаше тъмен коридор. На пода лежеше трупът на един от терористите. Гърдите му бяха надупчени от оръжията на „тюлените“. Мърсър се наведе да вземе пистолета до тялото. Лайл, който също се бе качил на борда, се приближи до него. Във въздуха се носеше мирис на петрол, който полепваше по гърлата им като гъста слуз и пареше очите им.
— Трябва да отидем в помещението с помпите. — Страхът и напрежението накараха Хаузър да говори неестествено високо и гласът му прогърмя в коридора.
В далечината отекнаха изстрели. На палубата под тях се водеше ожесточена престрелка.
— Няма да успеем оттук. — Мърсър предположи, че са изолирани от залата с помпите.
— Може да стигнем дотам от другата страна на кораба, но трябва да се върнем навън и да прекосим корпуса по палубата с комина. Аз ще те водя.
— Не. Върви след мен. — Мърсър побегна обратно по пътя, по който бяха дошли, като държеше двата автоматични пистолета в ръцете си.
Лайл го преведе по няколко стълби и спря на палубата, където бяха трапезапията, киносалонът, библиотеката и амбулаторията за екипажа, за да огледа бъркотията. Страхуваше се, че с момчетата му се е случило най-лошото. Двамата прекосиха танкера по дължина и се качиха на върха на надстройката. От височина двайсет и пет метра над водата Мърсър видя уголемяващото се петно петрол около кораба. Нямаше представа какво количество от товара е изтекло. Мазната течност бавно се диплеше вълнообразно по лъскавата повърхност на водата. Мърсър и Хаузър хукнаха по палубата. Лайл едва не се блъсна в него, когато Мърсър изведнъж спря пред плувния басейн, където се носеха труповете на екипажа на танкера. Ужасяващата гледка парализира двамата мъже, които онемели гледаха касапницата пред тях.
— Искам онези копелета, Мърсър. Искам да платят за всичко това… — Капитанът не можеше да намери думи, докато гледаше какво се е случило с екипажа му. От очите му бликнаха сълзи на гняв и отчаяние, докато се опитваше да овладее чувствата си.
— И двамата го искаме — тихо каза Мърсър. Колкото и пъти да бе виждал смъртта в различни образи, той не можеше да остане безразличен към нея, и беше потресен не по-малко от Хаузър.
Зад тях се отвори врата. Мърсър мигновено забеляза дрехите на мъжа, който надникна оттам към палубата. Човекът не беше командос и Мърсър изстреля осем куршума в бърза последователност. Шестте улучиха терориста и го надупчиха от краката до гърлото. Той умря, преди да падне на палубата.
Налягането на неравномерно разпределения товар се увеличаваше и дълбоко под ватерлинията, в кила на „Петромакс Арктика“ микроскопични пролуки в спойките на обшивката на корпуса започнаха да се разширяват в дълги, назъбени цепнатини. Корабът скърцаше като дърво, залюляно от силен вятър. В пролива отекваше стържене на метал. Танкерът започваше да се разпада.
— Да вървим. Трябва да предотвратим разцепването на кораба.
Хаузър поведе Мърсър към предния край на надстройката. И двамата се стъписаха. Те очакваха да видят боядисаната в червено главна палуба с размерите на три футболни игрища, но пред тях имаше огромно пространство суров петрол. Над вонящото черно блато се подаваше само едно издигнато тясно висящо мостче, минаващо по дължината на танкера, и двете кули на колектора в средата.
— Какво означава това? — попита Мърсър, когато беше в състояние да говори.
— Вероятно смятат да подпалят и кораба. Не им е достатъчно да източат товара. Искат и танкерът да изгори.
Мърсър видя в далечината приближаващ се катер на бреговата охрана, но вече беше късно. Отровата изтичаше от танкера толкова бързо, че когато властите пристигнеха, десетки хиляди тонове петрол щяха да са замърсили чистите води на протока Пюджит.