— Хвърли оръжието или корабът ще пламне — извика Волф.
— Не е необходимо да го правиш. Хвърли ракетата през борда — възрази Мърсър.
Волф стоеше в локва петрол, дълбока пет сантиметра, но заляла площ от четири акра. От недобре затворен люк зад него извираше още петрол.
Двеста хиляди тона силно възпламеним непреработен петрол. Двеста килотона. Очаквайки смъртта, Мърсър разсеяно се запита кое е по-взривоопасно — един тон тротил или един тон петрол. Хирошима бе изравнена със земята с еквивалента на двайсет килотона. Дори ако съотношението между тротила и петрола не беше такова, той пак стоеше над много помощна бомба.
Мърсър се опита да си спомни какво бе казал Хаузър за газовете в резервоарите. Защо въздухът трябваше да бъде инертен? Беше толкова уморен, че не можеше да се сети защо въздухът в резервоарите с петрол беше толкова важен.
— Трябва да го направя — извика Волф и размаха горящата сигнална ракета. — Ако не за друго, то поне за да знам, че ще умреш заедно с мен.
Мърсър стисна ръкохватката на пистолета, без да изпуска от прицел терориста, и в същия миг си спомни, че петролът се възпламенява само при определено съотношение на газовете, и за да се запали, трябва да бъде смесен точно с единайсет процента кислород. Ако кислородът беше много повече или по-малко, сместа не беше запалима, освен ако петролът не бе загрят предварително. Надявайки се, че съотношението е в негова полза и без да разсъждава повече, Мърсър се прицели и стреля три пъти. Деветмилиметровите куршуми раздробиха рамото на Волф и ръката му увисна безпомощно, крепейки се само на няколко ивици плът. Горящата сигнална ракета падна от вцепенените му пръсти и цамбурна в петрола на палубата.
Терористът изкрещя от болка и се свлече на колене. И после видя тъмночервения огън до него. Опита се да стане, но нараняванията в крака и рамото направиха движенията му толкова некоординирани, че се строполи в гъстата черна течност. Волф започна да се дави, без да може да повдигне лице от петрола.
Мърсър прескочи перилата на висящото мостче. Сигналната ракета все още не бе запалила петрола, но той не искаше да рискува. Мърсър се подхлъзна, размаха крака и падна по гръб в лепкавата мазна течност. Болка прониза главата му. Той допълзя до ракетата, взе я и я вдигна високо над главата си. Капките петрол, стичащи се от нея, избухнаха в жълти пламъци, които се посипаха по тялото му. Със свободната си ръка угаси искрите, изправи се предпазливо, дотътри се до перилата на „Арктика“ и хвърли сигналната ракета в пролива, далеч от мястото, където петролът бе изтекъл от трюмовете.
— Кален капитан, тук е Дяволска риба. Моля, обади се. Мърсър стоеше до парапета и гледаше как пламъкът угасва във водата. Не искаше да отговаря на подводницата, спотайваща се под танкера, но чу натрапчив шум, и извади от джоба си малкия радиопредавател.
— Говори Кален капитан. Казвай.
— Сонарът засича плавателен съд с две витла, който бързо се отдалечава. Сигналът съответства на този на моторницата. Можеш ли да потвърдиш, че сте на борда?
Мърсър погледна отвъд кърмата и видя „Щастлив час“. Моторницата се бе отправила към открития Тих океан. Кръчфийлд и Хаузър бяха в помещението с помпите, а останалите командоси и членовете на екипажа на „Арктика“ бяха мъртви, затова на борда на бягащата моторница можеше да са само останали живи терористи или Джоана Ригс.
— Не, Дяволска риба. Там са терористите. Можете ли да ги елиминирате?
— Да.
Бързото преминаване на „Талахаси“ само на десетина метра под повърхността предизвика вълнение, сякаш във водата се стрелна грамадна риба. Скоростта и маневреността на щурмовата подводница бяха фантастични. Мърсър зачака да чуе експлозия на торпедо, но това не стана. „Щастлив час“ представляваше петънце на хоризонта, когато изведнъж от морето зад нея се издигна лъскаво черно чудовище.
Носът на „Талахаси“ се показа в дирята на моторницата. Огромният корпус се извиси на дванайсет метра от водата и после невероятната му тежест преодоля инерцията на ядрените двигатели и подводницата отново се гмурна в пролива, разплисквайки стени от разпенена вода. „Талахаси“ изчезна толкова бързо, колкото се бе появила. Подводницата потъна под вълните, образувайки голям водовъртеж зад моторницата, която се опитваше да избяга. В бездната, създадена от кратката поява на „Талахаси“, се сгромолясаха четири хиляди тона вода.
Джоана Ригс и моторницата „Щастлив час“ бяха всмукани във водовъртежа и изчезнаха безследно, сякаш никога не бяха съществували. Моторницата потъна толкова бързо от маневрата, че една чайка, която летеше над нея, също бе повлечена надолу и се удави. Изминаха няколко секунди и развълнуваната вода се успокои. На мястото, където Джоана Ригс умря, не останаха отломки.