— Съжалявам, че закъснях, но не исках да изпусна фойерверките сутринта. Изтребителите „Хорнет“, които военноморският ви флот използва, са невероятно внушителни. Реват като проклети хрътки от ада. — Бигълоу забеляза колко бавно Мърсър заобиколи мерцедеса и колко предпазливо се отпусна на кожената седалка. — Изглежда, че вие и Халид Худари имате един и същ шивач.
Дясната ръка на Мърсър беше превързана, за да се фиксира разкъсаното сухожилие на рамото му.
— Изумително е колко много съчувствие получаваш с това нещо. По дяволите, дори стюардесите на „Ер Франс“ бяха любезни.
— Трябваше да пътувате с „Бритиш Еъруейз“, но вероятно инцидентът на „Хийтроу“ ги е шашнал за няколко дни.
— Всичко ли мина по плана? — попита Мърсър. Докато чакаше на летищата и пътуваше в самолетите, преминавайки през тринайсет часови зони на изток, се бе изтърколил цял един ден, откакто двамата с капитан Хаузър бяха предотвратили разрушаването на „Петромакс Арктика“.
— Като по часовник — широко се усмихна Бигълоу. Мерцедесът замърка на сто и петдесет километра в час по асфалтовата лента, пресичаща белия пясък на пустинята. — Ще оставя министър Худари да ви разкаже подробностите.
— От разговора ми със секретарката му разбрах, че той е бил сериозно ранен по време на нападението пред Британския музей и после на „Хийтроу“.
— Сири има слабост към него и е описала нараняванията му като по-тежки, отколкото са в действителност. Улучили са го шрапнели, но животът му съвсем не е в опасност, и е изкълчил гръбнака си, когато е скочил от самолета. Паднал е от три метра и е прищипал нерв за няколко часа. Познавам хора, които са скачали от хиляда и петстотин метра височина без парашут и са си тръгвали само накуцвайки леко. Знаех си, че той трябваше да учи в Кралската военна академия, вместо в Кеймбридж и Лондонския икономически университет. Техните възпитаници са твърде мекушави.
— Отдавна ли го познавате?
— Откакто баща му го доведе от пустинята, когато беше малко момче. Хората като него са бъдещето на Персийския залив. Те могат да живеят на Запад и в същото време да запазят своите традиции и вяра, да отдадат заслуженото на Запада и Изтока и да поддържат равновесие. Фундаментализмът, който в момента е толкова популярен, не е отговорът. Независимо дали вярват в Аллах или в съвременната цивилизация, арабите трябва да се научат да не се втурват стремглаво в нито едната от двете посоки. За съжаление те толкова се палят от всичко, което правят, че забравят за деликатните компромиси в живота.
Мърсър се усмихна.
— Наскоро изнесох същата реч пред природозащитници.
— Това се отнася за всички — отвърна Бигълоу.
Стигнаха до града и полковникът спря в гараж под висока модерна сграда от стъкло и стомана. На стената срещу мястото, което зае, имаше табелка с името му.
— Може да оставите чантата си. Всъщност колата е ваша, докато сте в Абу Даби. Надявам се, че ще ви достави по-голямо удоволствие, отколкото на мен. Аз предпочитам моя стар роувър.
Въпреки че сградата не беше на повече от няколко години, Бигълоу въведе Мърсър в зала, която имаше атмосферата на стара викторианска постройка — измазани с хоросан стени, черно дърво и висок близо четири метра таван. Ефектът беше донякъде объркващ, но приятен в инак безличния град. Вратите на кабинета на Халид Ал-Худари бяха от махагон, масивни, широки метър и нещо и високи три метра. Мърсър беше сигурен, че са антики, защото вече нямаше дървета с подобни размери.
Външният кабинет беше голям, богато обзаведен и привлекателен. Цветовете бяха подбрани сред оттенъците на простиращата се извън града пустиня и лазура на Персийския залив на север. Бюрото беше голямо колкото маса за билярд, но безупречно подредено. Мърсър предположи, че жената, която стана от стола зад бюрото, е Сири Патал, секретарката на Халид Худари. Очакваше да види дебела жена на средна възраст като онези в индийските ресторанти във Вашингтон и не беше подготвен за изящната и красота, която го порази. Имаше лице и тяло на манекенка. Плавните и движения и стройната и слаба фигура бяха изключителни. Разсъждавайки като истински мъж, той допусна, че Худари има интимна връзка с нея. На негово място Мърсър би се възползвал от тази възможност.
— Здравейте, полковник — почтително поздрави тя Бигълоу, който в разрез с протокола погъделичка лицето и с мустаците си.
— Здравей, скъпа. Как е моето момиче?
— Полковник, моля ви. — Сири се изчерви и кимна към ъгъла на чакалнята.
Джим Гибсън, който седеше на едното от двете кожени канапета и прелистваше списание, посветено на петролната индустрия, вдигна глава и се усмихна широко.