— Продължавайте, не ми обръщайте внимание. — Широкополата му шапка и каубойските ботуши подхождаха на тексаския му акцент. — Да ме вземат дяволите! Казаха ми, че ще дойдеш, Мърсър, но аз не повярвах. Отвърнах: Мърсър е миньор, а в тази страна единственият природен ресурс освен петрола е пясъкът. И след като пазарът на пясъчни часовници фалира, няма смисъл да го копаем.
Мърсър непохватно се ръкува с него. Дланта му се скри в голямата лапа на Гибсън.
— Благодаря ти за всичко, Джим. Мисля, че светът нямаше да е същият, ако не беше се свързал с полковник Бигълоу.
— По дяволите, не бяхме си говорили откакто бяхме в Нигерия, и изведнъж ми се обаждаш с новината за заговори и саботаж. Когато чух за паниката около петролопровода в Аляска и тъй като знам, че не ти хлопа дъската, направих, каквото би сторил всеки герой — засмя се Гибсън. — Радвам се, че можах да помогна, и е време да получа наградата си.
Мърсър повдигна вежди в недоумение.
— Принцът иска да попълни конюшните си и тъй като знае, че съм познавач на конете, ме изпраща на пазар в Европа и Щатите. Каза, че ако видя няколко кобилки, които да ми хванат окото, да не се стеснявам и да ги купя. Не можах да преброя нулите на чека, който ми даде. — Гибсън докосна периферията на шапката си. — Госпожице Сири, полковник, Мърсър, много съжалявам, че срещата ни беше кратка, но трябва да бързам за самолета.
Веднага щом Гибсън излезе, вратата на кабинета на Халид Ал-Худари се отвори. Министърът беше облечен неофициално, в американски джинси и разкопчана риза. Движеше се бавно с помощта на два бастуна. Мърсър погледна крадешком Сири Патал и завидя на Худари за погледа, с който тя го гледаше. В съзнанието му се появи образът на Аги Джонсън. Двамата не бяха разговаряли, откакто се сбогуваха в Аляска. И вероятно никога повече нямаше да разговарят.
— Доктор Мърсър, за мен е удоволствие и чест да се запозная с вас — каза Халид, огледа Мърсър и се усмихна. — Обзалагам се, че нараняванията ви са много по-сериозни, отколкото изглеждат.
— Все пак е по-добре ранен, отколкото мъртъв. — Мърсър не подаде ръка, защото можеше да движи свободно само лявата, а знаеше, че докосването с нея е обида, тъй като арабите я смятат за нечиста.
— И двамата пострадахме — продължи Худари толкова тихо, че единствено Мърсър го чу. Той кимна, осъзнавайки сериозността в думите и смисъла им. Халид бързо промени изражението си и отново стана очарователен домакин. — Заповядайте в кабинета ми. Имаме да обсъждаме и да си разказваме много неща. Мисля, че дори полковник Бигълоу ще бъде смаян от нас. Какво ще кажете?
Мърсър се засмя.
— Освен ако не сме победили с голи ръце Ромел11, смятам, че няма да го изненадаме.
Худари остана доволен от точната преценка на неговия приятел и наставник и се усмихна на намръщения Бигълоу.
След това ги заведе в кабинета си, седна зад бюрото и подпря крака на голяма кожена табуретка. Бигълоу и Мърсър се настаниха срещу него. Биологичният часовник на Мърсър беше толкова объркан от дългото пътуване и от изтощение, че той не отказа предложеното от полковника уиски от плоското шише с позлатена капачка, което Бигълоу извади от джоба на туниката си в цвят каки.
— Първо, най-близките ми приятели ме наричат Халид. Бих желал да сте сред тях. Може ли да пренебрегна официалната ви титла и да ви наричам Филип?
— Моите приятели ме наричат Мърсър. Всъщност и враговете ми, но това няма значение.
— Тогава позволи ми официално да ти кажа, че народът на Обединените арабски емирства и всички други, които живеят около Персийския залив, са ти много задължени, Мърсър. Опасявам се, че ако не беше твоята намеса, вътрешният ни проблем щеше да се разрасне и да обхване целия регион. Навременното ти предупреждение предотврати не само революция тук, но и дестабилизацията на Близкия изток.
Мърсър се опита да скромничи, но Худари продължи настойчиво:
— От известно време подозирахме един човек в ОАЕ на име Хасан бен Руфти, но не знаехме доколко е замесен с недотам приятелски настроените към нас държави. По-късно, когато бях в Лондон, научих за връзките на Руфти с иракчаните и иранците, но не бях в състояние да съобщя информацията в родината си. За щастие, веднага щом научи, че съм задържан в Лондон от терористична атака на „Хийтроу“, полковник Бигълоу правилно е стигнал до извода, че нападението е организирано, за да ме убият. Проявил е инициативност и е арестувал Руфти при завръщането му от срещата на ОПЕК. Но макар че заловихме предателя, не знаехме къде е скрил войниците си. И тук се намеси ти. Свързвайки атаките в Аляска срещу „Петромакс Ойл“ и „Южно крайбрежно корабоплаване“, ти ни даде улика за позицията на войската му. След продажбата на флотилията на „Петромакс“ на „Южно крайбрежно корабоплаване“ техният кораб „Петромакс Арабия“ е бил прекръстен на „Южен акцент“. Никой не обърна внимание на присъствието му няколко седмици в нашето пристанище. Така и нямаше да разберем за участието на танкера, ако не беше ти. Говоря сериозно. Хората, които Руфти бе качил на борда, можеха да щурмуват брега и да превземат страната ни по-бързо, отколкото Саддам завладя Кувейт през 1990 година.
11
Ервин Йоханес Ромел (1891–1944), германски фелдмаршал от Втората световна война. — Б.пр.