Мъжът се усмихна.
— Не. Аз съм независим консултант. Нает съм да проверя дали изобретението на Хауард има приложение, за да бъде одобрено за търговска употреба.
— Е, и?
— Какво мислиш? — обади се и Хауард.
— Ако „Пасифик Машин енд Дай“ се вслушат в препоръката ми, догодина по това време Хауард Смол ще бъде много богат човек.
Хауард се ухили. Чуваше за подкрепата за пръв път след двете седмици на експерименти, които бяха извършили на север от Валдиз.
— Благодаря, Мърсър.
— Не благодари на мен. — Филип Мърсър стисна ръката на Хауард. — Ти свърши цялата работа. След няколко години минната индустрия ще се приспособи към произведението ти.
През последните три години професор Хауард Смол и екипът му в Калифорнийския университет в Лос Анджелис разработваха „миникъртица“, пробиваща тунели машина, в която бяха внедрени най-новите постижения в лазерното насочване, хидравличната технология и микроминиатюризацията. Наскоро творението им на име „Мини“ се бе доказало по време на първия тест, при най-тежките условия, с каквито би могла да се сблъска подобна машина. „Миникъртицата“ бе изкопала дълъг три километра тунел в гранитна скала, с отклонение само една четирихилядна от сантиметъра от първоначалния курс. За разлика от другите пробивни машини „Мини“ беше малка и икономична. Екип от двайсет души можеше да работи с нея денонощно. „Къртицата“ пробиваше тунели с диаметър метър и двайсет. В сравнение с нея пробивните машини, използвани за прокопаването на тунела под Ламанша между Англия и Франция, бяха дълги сто и осемдесет метра и изискваха грижите на стотина работници.
Мърсър бе нает от „Пасифик Машин енд Дай“, огромни производители на технически съоръжения, за да оцени качествата на съоръжението при разработването на мини в твърди скали. Такава малка пробивна машина можеше да предотвратява експлозии в рудниците и да спести стотиците смъртни случаи и наранявания, които те причинява всяка година. Мърсър беше известен в минната индустрия и препоръката му би гарантирала, че след няколко месеца „Пасифик Машин енд Дай“ ще купи правата върху „Мини“. Дългогодишният труд на Хауард скоро щеше да бъде възнаграден.
Риболовната експедиция бе предприета с цел двамата мъже да си починат след дългите седмици на изпитания. Доскоро непознати, те се бяха сближили, сякаш бяха приятели от много години.
— В такъв случай най-после ще платиш наема на лодката, а? — обърна се Джери Смол към братовчед си.
— Ще има да вземаш.
На един час път от Хомер Джери намали скоростта на „Танцуваща по вълните“ и я насочи към малък, уединен залив. Той и синът му съсредоточено наблюдаваха уреда за измерване на дълбочината и сравняваха показанията за дъното с географските справки, които бяха взели. След малко Смол изключи мотора и тишината на бреговете на Аляска ги обгърна.
— Това е най-хубавата дупка за ловене на риба в тези води — заяви той и стана, за да приготви тежките въдици.
Ледовете на Северния ледовит океан, намиращи се на хиляда и двеста километра на север, сякаш отнемаха топлината на слънцето, което излъчваше студена перлена светлина. На фона на ниските, бавно влачещи се облаци небето приличаше на матов покров — специален ефект, какъвто единствено природата можеше да създаде.
Няколко минути след като хвърлиха въдиците във водата, Мърсър извади четирийсет и пет килограмова камбала. Джери и Джон издърпаха рибата на борда с помощта на тежки куки. Плоското и бяло тяло беше гладко, като се изключат двете мехурчета на главата, предпазващи очите. Макар че камбалата беше едно от най-грозните създания в света, всички поздравиха шумно Мърсър.
— Страхотна риба.
— Красавица.
— Прилича на бившата ми съпруга. Не казвай на майка си, че съм споменал това, Джон.
Пет минути по-късно Мърсър и Джери помогнаха на Джон да изтегли на палубата двайсеткилограмова камбала, а след това дойде ред на Хауард да извади едно от чудовищата от дълбочина шейсет метра. Така мина около час. Всеки улавяше риба, веднага щом кукичката на въдицата му стигнеше до дъното. След като ги издърпваха на повърхността, те отново пускаха камбалите във водата. Този вид риболов не беше истински спорт, а по-скоро изпитание на силите им, докато изкарват навън мудните същества.
Джери го сравни с изваждане на двоен матрак от дъното на океана — никаква съпротива, но огромна тежест. Истинската привлекателност на лова на камбала беше в приятелството. Джери каза, че за да разберат какво наистина означава риболов в Аляска, трябва да застанат в леденостудена река, докато сьомгата извършва миграционното си пътешествие, за да хвърли хайвера си. Имало толкова много риби, че се блъскали във високите до коленете ти ботуши, сякаш си препятствие във водата. Но по време на размножителния период сьомгата не се хранела, затова повечето рибари само я гледали как минава покрай въдиците им.