— Той наскоро е сключил сделка за правата върху сондирането на половината петролни залежи в света. Съмнявам се дали се е притеснил за няколкото милиона долара годишно, които е печелел от танкерите. Но тук историята става истински безскрупулна.
— Искаш да кажеш още повече — отбеляза Халид.
— В Маями имам приятел, който е виден адвокат по морско право. Той разкри всички подробности на сделката. Допреди една година „Южно крайбрежно корабоплаване“ е била малка компания в Луизиана. Притежавала е два сто хилядитонни танкера, които са плавали по маршрут Галвестон — Венецуела. После „Южно крайбрежно корабоплаване“ била купена и се сдобила с три петролни супертанкера — огромна стъпка за компания, показала скромна печалба миналата година.
— Кой я е купил?
— Спомняте ли си програмата „Петрол срещу храни“, която ООН предложиха на Ирак преди няколко години, като начин да спазват международните санкции и в същото време да позволят в страната да влязат хуманитарни помощи? Част от постъпленията от продажбата на петрола са отишли в „Южно крайбрежно корабоплаване“, Компанията е била собственост на Ирак и на Хасан бен Руфти, факт, който Макс Джонсън не е знаел. Мислел е, че е сключил сделката на живота си, но всъщност е сложил на врата си примка, която скоро е щяла да се затегне.
— Искаш да кажеш, че Ирак е платил за всичко? Но тогава защо са си направили труда да въвлекат Макс Джонсън, щом са финансирали сами операцията? — учуди се министър Худари.
— Поради две причини. Първо, иракчаните е трябвало да изперат парите в международен мащаб чрез законна сделка. По време на програмата „Петрол срещу храни“ Организацията на обединените нации строго контролираше парите на Ирак, за да бъде сигурна, че страната не купува оръжия. Приятелят ми Дейв Соулман разнищи собствеността на „Южно крайбрежно корабоплаване“ и картината се изясни. Сделката на стойност сто и петдесет милиона долара за соя и други хранителни продукти се е превърнала в танкери само с няколко фалшиви документа и малко подкупи. „Южно крайбрежно корабоплаване“ са платили на Джонсън за корабите му, а той е върнал парите на Ирак, който в момента има огромно богатство във военната хазна. Част от парите са отишли при Кериков, за да организира разрушаването на петролопровода в Аляска и потапянето на „Арктика“. За тази цел той е наел командоси и щедро е финансирал ПАПС, за да станат негови нищо не подозиращи пионки. Втората причина е била необходимостта да използват някои от съоръженията на Джонсън, най-вече танкерите му, за да закарат огромните количества течен азот в Аляска и да служат за база на войниците на Руфти тук, в Емирствата. Освен това Джонсън е щял да бъде изкупителната жертва, когато всичко свърши. Макс не е знаел, че от самото начало Кериков и Руфти са смятали да анулират сделката. И да му оставят бъркотията след унищожаването на „Петромакс Арктика“. Джонсън вече бил изпълнил своята част от сделката, като им е позволил да използват корабите му и е изпрал парите им, затова са щели да го измамят. За да бъде сигурен, че Макс няма да разкрие какво е направил, помощникът на Кериков и Руфти, човек на име Абу Алам…
— Познаваме Алам — прекъсна го Бигълоу. — Той е проклет психопат.
— Абу Алам е мъртъв. Както и да е, Алам и Кериков отвлякоха Аги, дъщерята на Джонсън. Така Кериков е можел да заплашва Макс, че ще я убие, ако сделката им се разчуе. Ръцете на Джонсън са били вързани.
— Тогава Макс Джонсън не е знаел, че парите от Руфти, които е изпрал, впоследствие ще бъдат използвани да го унищожат? — попита Халид.
— Не е имал представа. Кериков и Руфти са използвали алчността му за собствените си цели и са възнамерявали да го прецакат. По мащаби историята прилича на шекспирова трагедия. Все още не е официално съобщено, но вчера ФБР са ходили в дома на Макс. Дик Хена ми каза, че Джонсън се е самоубил. Сигурно не е знаел, че Кериков вече не държи дъщеря му, затова трябва да е изтъргувал вечното си мълчание срещу живота й.
— И е избегнал дългогодишен престой в затвора — добави Бигълоу.
— Познавам Макс от няколко години. Той би отишъл в затвора, за да оправи нещата. Мисля, че е видял самоубийството си като начин да спаси дъщеря си, а не да избяга от отговорност.
— Джонсън знаел ли е, че Кериков използва петролната платформа, от която си избягал?
— Да. Всъщност Кериков я е превзел и после е казал на Макс за това. Но за Джонсън е било твърде късно да направи каквото и да е. Бил е затънал твърде надълбоко.
— И ти успя да спреш всичко, преди да е започнало?