Макс Джонсън явно се почувства неудобно. Той се огледа, за да види дали някой от високопоставените гости е чул изблика на дъщеря му. Беше ясно, че е слушал възгледите и толкова много пъти, че може да ги повтори дума по дума.
— Достатъчно, Аги. Обеща да бъдеш домакиня тази вечер и недей да дрънкаш глупости — изсъска Макс. — Господи, тактична си като майка си. — После се обърна към Мърсър. — Извинявай. Да отидем да си вземем нещо за пиене.
Той сложи ръка на рамото на Мърсър и го отведе настрана. Мърсър погледна през рамо и видя, че Аги гледа баща си с неприкрита омраза.
— Нямаш деца, нали? — попита Макс, докато барманът приготвяше водка с лимонов сок за госта и отново пълнеше чашата му с шампанско.
— Не. На млади години осъзнах, че едва мога да се грижа за себе си. Как бих се справил с едно дете, по дяволите?
Макс се усмихна и леко се отпусна.
— Аги е най-голямата ми радост и се гордея с постиженията й, макар че тя ги обръща срещу мен. Знаеш ли, че завърши с отличие? На всичко отгоре има научна степен по екологично инженерство. Много е умна, но прахосва енергията си в донкихотовски кръстоносни походи. Мисля, че така и не порасна. Разглезих я. И продължавам да го правя, като и позволявам да се мотае с онази природозащитна организация.
Мърсър не проявяваше интерес към проблемите между Джонсън и дъщеря му.
— Тя е зряла жена, Макс. Не трябва ли сама да взема решения?
— Ако оставях хората да избират сами, нищо от това тук днес нямаше да го има. — Той махна с ръка към залата. Мърсър не можа да прецени дали петролният магнат се шегува, или говори сериозно. — Не би трябвало да те обременявам със семейните си проблеми. Аги и аз все още се спогаждаме от време на време. Заповядай още едно питие. А сега, би ли ме извинил? Трябва да поздравя Кони ван Бурен.
Макс Джонсън се сля с тълпата и Мърсър отново остана свободен. Той довърши първата си водка, отпи малка глътка от втората и се усмихна, докато оглеждаше разкошното помещение. Нямаше значение колко богат е един човек. Семейните проблеми пак надигаха грозните си глави.
Макс Джонсън не ги криеше. Той беше вдовец. Съпругата му се бе поддала на породено от алкохола желание за самоубийство. Мърсър си спомняше нейните проблеми с пиенето, когато се бе запознал с Макс в Хюстън. За един час от началото на купона Барбара Джонсън се напи толкова много, че се наложи Макс да накара шофьора си да я заведе в лимузината им. Шест години по-късно, след многобройни рехабилитационни програми, нахално отразявани от медиите, тя бе изпила шишенце с приспивателни хапчета и бутилка водка. В предсмъртното и писмо пишеше: „Заспивам. Моля те, събуди ме, когато животът стане по-лек.“ А сега Макс се бе скарал с дъщеря си пред някои от най-влиятелните хора в страната.
„Ако това е цената на успеха, Макс е постигнал всичко“ — помисли Мърсър.
Той не видя Аги, докато оглеждаше залата, и изпита леко облекчение. В момента разговорът с нея би бил неловък в най-добрия случай. Няколко минути по-късно Мърсър разговаряше със заместник-председателя на „Групата Джонсън“ и неприятната сцена бе забравена.
След половин час той долови парфюма й. Забеляза хищните, сластолюбиви погледи на мъжете и завистливите, кръвнишки погледи на жените и разбра, че Аги Джонсън е зад него. Той се обърна. Тя видимо се бе съвзела от спречкването с баща си, но Мърсър забеляза сянка в невероятните и смарагдовозелени очи. Реши, че е най-добре да се държи така, сякаш нищо не се е случило, вместо да изтърси някакво изтъркано клише за взаимоотношенията между родители и деца.
— Така и не получих шанс да отвърна на атаката ти срещу професурата ми.
Аги му се усмихна благодарно и това му достави огромно удоволствие. Въпреки това, когато заговори, в гласа и прозвуча ирония.
— Компанията на баща ми има четири адвокатски кантори и цяла армия експерти по връзки с обществеността. Те измислят оправдания по-бързо, отколкото „Петромакс“ произвежда екологични катастрофи. Убедена съм, че и ти си като тях. — Тя млъкна и го погледна изпитателно. — Нека да отгатна. Ще ми кажеш, че професията ти създава работни места по цял свят и дава надежда на гладуващи хора, които все още живеят като през XIX век. Имам ли право?
Мърсър предположи, че Аги е типичен бунтар, който изтъква причините и сетне мисли за последиците. Ако имаше причина, тя щеше да поддържа дадена кауза, без да разсъждава за крайния резултат. Аги несъмнено членуваше в многобройни организации, предпочитайки новосъздадените, докато печелеха популярност. Хари Уайт подигравателно наричаше такива хора „либерали за един месец“, Нямаше значение, че някои от възгледите и бяха диаметрално противоположни на други, стига да бяха политически правилни и актуални.