Мърсър се обърна и се приготви да тръгне, оставяйки Аги онемяла и с увиснала челюст.
— Само малко дребни факти, преди да си отида. Същите онези учени, на които разчитате да ви дадат доказателства за глобалното затопляне, през седемдесетте години на XX век са писали статии, заявявайки, че замърсяването охлажда земята и ще доведе до нова ледникова епоха. Когато съумееш да подкрепиш с факти клишетата и преувеличенията си, ще поговорим отново.
Той се отдалечи, преди Аги да успее да реагира.
Мърсър дойде последен на приема и си тръгна пръв, затова прислужникът докара ягуара му до портата само за няколко минути. Беше ядосан на себе си, че се увлече в разговора. Искаше му се да бе разсъждавал с голямата си глава вместо с малката. Не можеше да устоява на привлекателността на жените, но смяташе да остави нещата дотам.
Мърсър седна зад волана и трясна вратата. Точно когато излизаше от двора, на стъклото от другата страна потропаха пръсти с побелели кокалчета. Стреснат, той отвори и в колата се вмъкна Аги Джонсън. Без да пророни дума, Мърсър подкара ягуара. „Сега пък какво става?“ — запита се той.
Когато излязоха на главния път, Аги извади от чантичката си пакет цигари и златна запалка. Вторачи се гневно в Мърсър, очаквайки, че ще я укори задето пуши. Пламъчето освети купето и създаде интимност в затвореното пространство.
Мърсър се зачуди докъде ще доведе това, но тайно се радваше, че го е последвала.
— Мразя го почти толкова, колкото го обичам. — Аги имаше предвид баща си. — В някои отношения той е най-добрият и грижовен човек, когото познавам, но не мога да не му противореча. Маниак е на здравословния начин на живот, затова започнах да крада цигари от персонала, когато бях четиринайсетгодишна. Надявах се да ме хване, но той така и не забеляза. Все още не знае, че пуша. И тъй като всичките му пари са от петролния бизнес, реших да стана защитник на околната среда, още преди да знам какво означава това.
Тя смъкна стъклото и хвърли в мрака фаса си.
— Понякога се питам дали изобщо забелязва какво правя. Господ знае, че той видя отчаянието на майка ми едва когато стана късно.
Мърсър разбра, че Аги иска да говори, затова продължи да мълчи.
— Тя се самоуби, докато учех за магистърска степен. Разбрах го от шофьора, когото татко бе изпратил да ме докара у дома за погребението. Човек би си помислил, че мама и аз сме били близки, но не беше така. Плаках на погребението и понякога все още плача, но не заради загубата, а от съжаление. Майка ми наистина беше достойна за съжаление. Най-ярките ми спомени за нея са когато беше пияна и веднъж, точно преди да се самоубие, я хванах в леглото с друг мъж. Исках да обвиня баща си, но не можех. Тя притежаваше подсъзнателен стремеж за самоунищожение, който я принуждаваше да продължава да злоупотребява с алкохол и любовни връзки. Щеше да се самоубие дори ако бе напуснала баща ми. Ти говори за съдбата на човечеството. Е, съдбата на Барбара Джонсън беше да умре от собствената си ръка и нищо не можа да и попречи.
Мърсър я погледна. Ръцете и трепереха, докато палеше друга цигара, но гласът и остана непроменен. Не беше нужно да си психолог, за да разбереш емоционалните конфликти, които формираха личността и и мотивираха действията й. Гневът към баща и я бе накарал да защитава каузи, с които да му се противопоставя. И този гняв не произлизаше от смъртта на майка й, а от неспособността и да я предотврати. Всичко го предупреждаваше да стои далеч от нея, но контрастът между неотстъпчивостта и уязвимостта и го привличаше.
— Къде живееш? — попита той, докато се приближаваха до столицата на страната.
— Джорджтаун. Имам апартамент край канала.
Не разговаряха повече до края на пътуването, но мълчанието не беше неловко. Аги го насочваше към нейната улица с по една-две думи или само с кимане. Сградата, където се намираше апартаментът й, някога бе представлявала склад, Мърсър знаеше, че цените на жилищата край канала започват от двеста и петдесет хиляди долара и драстично се повишават.
Предното стъкло се обсипа с едри капки дъжд. Мърсър спря пред входа. Аги изчака вятърът да утихне и когато заговори, гласът и беше тих и почти плах.
— Не исках да се караме тази вечер. Всъщност мисля, че исках да те съблазня. — Тя го погледна, очаквайки реакция, но той не каза нищо. — Когато те видях за пръв път, реших, че си благороден човек. Стори ми се, че си различен от другите. Предполагам, че е било ученическо увлечение.
Аги отвори вратата и слезе. Преди да влезе в сградата, тя подаде глава в ягуара.
— Радвам се, че отрано научих какво е разочарование. И после вратата тихо се затвори и тя тръгна.