Соколът беше женски и се казваше Сахара. Птицата стоеше неподвижно и спокойно слушаше ласкавите думи на господаря си. На главата и бе сложена богато украсена кожена качулка, за да не излети, преди Халид да е готов да я пусне на лов. Около глезените и бяха увити кожени каишки с халки. Краката и бяха завързани за ръкавицата на Халид. Той погали крилата и и соколът тихо изчурулика — сигурен знак на задоволство.
— Готова ли си, мила моя? — попита Халид. Устните му бяха толкова близо до птицата, че дъхът му я накара да премести тежестта си на другия крак. Звънчетата на глезените и тихо издрънчаха.
Макар че се чувстваше самотен със сокола в необятната пустиня, Халид всъщност не беше сам. Зад него, под ослепително бял сенник, го наблюдаваха четирийсет гости, насядали край маси, специално сложени за лова. Току-що бяха приключили с късния обяд, състоящ се от агне, опечено на огън, ароматни сирена, фурми и френско шампанско. Мнозина от присъстващите имаха чувството, че възкресяват ранната история на племето си. Дотолкова бяха свикнали с удобствата и климатиците в град Абу Даби, че възприемаха следобеда на открито като страхотно приключение, без да вземат под внимание факта, че над главите им е опънат сенник и малка армия от прислужници се грижи чашите им с вино да не остават празни. Корените им бяха изтръгнати поради влиянието на Запада, нахлуло в страната, откакто през 1958 година там бе открит петрол.
Халид се обърна. Пътят зад тентата бе закрит от малка дюна, но той видя двата микробуса, които бяха докарали прислугата и всичко необходимо за излета. Халид знаеше, че зад микробусите има флотилия от лимузини „Мерцедес“. Шофьорите търпеливо чакаха, докато разглезените им господари се забавляваха. Принцът не обвиняваше гостите си за богатството и привилегиите им, защото беше един от тях, но изпитваше леко разочарование, че никой не споделя любовта му към земята, осигурила им стила на живот, с който прекалено много бяха свикнали.
Земята. Халид се обърна, без да отговори на поздравите на няколко жени. Земята с нищо не показваше какво огромно богатство крие.
Обединените арабски емирства познаваха три периода на благоденствие — някога като най-големите производители на перли в света, после като вездесъщи пирати, а сега като родина на едни от най-богатите петролни залежи на планетата. Халид Ал-Худари много добре знаеше, че под равнинния бряг и плиткия крайбрежен шелф на ОАЕ има трийсет и два милиарда барела петрол. Известно му беше, че предишния ден цената на необработения петрол тип „Брент“ на свободния пазар е била долар и половина, което означаваше, че в пустинята са заровени седемстотин и петдесет милиарда долара. Богатството беше разпределено между двеста хилядите жители на Емирствата, отреждайки им второ място в света по доход на глава от населението.
Халид следеше статистиката и бе наясно със значението й, защото беше министър на петрола на Абу Даби и официален представител на ОАЕ в ОПЕК. Макар че седемте автономни шейхства, съставящи Обединените арабски емирства, имаха собствени министри на петрола, единствено Абу Даби, с лъвския пай от петрола, бе придобило политическото влияние да се включи в ОПЕК. След Кувейт и Саудитска Арабия ОАЕ притежаваха повече петрол от всяка друга страна и затова упражняваха огромна власт и определяха политиката и цените на петрола. Тази власт и отговорност лежаха върху плещите на Халид отскоро, след преждевременната смърт от рак на белите дробове на предишния министър на петрола на Абу Даби.
Издигането му на такъв висок пост беше изключително необичайно не само заради младостта му — той щеше да навърши четирийсет след две години, но и защото не беше член на управляващото в Абу Даби кралско семейство. Халид дори не беше от същото племе. Предците му бяха скитниците на пустинята, бедуините, които не познаваха други граници, освен определените от техните стада от кози и камили. Те засвидетелстваха преданост и вярност единствено на себе си и на Шериата, ислямския закон.
Бащата на Халид също не дължеше лоялност на никого, но владетелят на Абу Даби бе много благодарен на семейство Ал-Худари заради подкрепата, която бяха оказали на ОАЕ в първите години след извоюването на независимостта от Великобритания. Ето защо Халид получи европейско образование в Итън, Кеймбридж и Лондонския икономически университет и когато се върна в родината си, проницателният му ум и уменията му да води преговори бързо го издигнаха в министерството на петрола.
Смъртта на предишния министър, последвала толкова скоро след изявлението на американския президент, че ще спре вноса на петрол, бе хвърлила в хаос министерството. Старата гвардия влезе в конфликт с новото поколение технократи, които бяха израснали в охолство, осигурено им от петрола, и не познаваха бедността, обхванала региона преди Втората световна война. Накрая бе решено да дадат поста на някого извън управляващото семейство и така да се дистанцират от вътрешните фамилни борби.