Халид бе преценил идеално мига на пресрещането. Дроплата забеляза сокола и направи кръг във въздуха. Тромавото и тяло сякаш се обърна наопаки в отчаян опит да избяга, докато Сахара летеше като стрела към нея. Птиците бяха на трийсет метра от зрителите, които застинаха в очакване на неизбежния сблъсък. Неколцина изтръпнаха, когато видяха как двете тела се срещат във въздуха. Но удар не последва.
Подобно на бухалите и другите птици, жертви на сокола, дроплата нямаше голям избор, и точно когато Сахара изви тяло, за да забие в нея ноктите си, се хвърли във въздуха, завъртя се и се издигна само с няколко сантиметра, колкото и бяха нужни, за да се увери, че хищникът ще пропусне целта. Досущ боен пилот, дроплата започна да набира височина, ожесточено размахвайки криле. Сахара се обърна веднага, щом разбра, че дроплата все още е във въздуха, и литна да я преследва.
Това беше лов, за какъвто мечтаеше всеки соколар, ловът, вълнувал безброй столетия мъжете, които бяха наблюдавали как соколите им спираловидно се извисяват нагоре и заобикалят по-мудната си жертва, за да сломят съпротивата й, без да се отдалечават от господарите си. Докато гледаше как Сахара се смалява в небето, Халид почувства особено родство не само с прадедите си, но и със самата птица.
Соколът бързо настигна бягащата дропла и продължи нагоре, докато стана невидим от земята. На връхната точка на спиралната си парабола Сахара прибра крилете си, спря, превръщайки се в смъртоносна бомба, и се насочи към тромавата дропла. Специалните ципи в ноздрите и предпазваха белите и дробове от движението със скорост двеста и седемдесет километра в час. Соколът беше пет пъти по-малък от жертвата си, но се спускаше с куража, присъщ на породата му.
Ударът не се чу, но хората на земята видяха сблъсъка. Сахара се вряза в дроплата и прекърши гръбнака й. Крилата и се прибраха сами. По-голямата птица започна да пада, като се премяташе в раздърпано кълбо от натрошени кости, кръв и перушина.
Халид не се нуждаеше от примамката в кесията на кръста си, за да повика обратно на ръката си Сахара. Соколът долетя при него още докато дроплата падаше, и кацна леко на китката му, прикривайки силата и гнева, които току-що бе показал. Халид отново сложи качулката на главата и и каишките на глезените й, след като Сахара прибра дългите пера на опашката си.
Мъжете започнаха да ръкопляскат. Жените също добавиха бурното си одобрение. Соколът се наду и тихо изгука, сякаш разбираше, че аплодисментите са за него.
— Ще се върна след малко. Защо не се присъедините към дамите и не тръгнете към дома ми край оазиса Ал-Аин? Няма да се забавя повече от половин час — извика Халид на гостите си.
Забавлението свърши и присъстващите изгаряха от желание да си тръгнат. Никой не предложи да остане и да помогне на Халид да успокои и прибере сокола. Явно това бе новата ценностна система, която бяха възприели в Америка и Европа — краткотрайно удоволствие, което ангажираше вниманието по-кратко, отколкото на дете.
— Господин Руфти — каза той, вторачвайки се в дебелия министър от Ажман, най-малкото от Емирствата. — Защо не дойдете с мен?
Хасан бен Руфти разбра, че поканата е по-скоро заповед, отколкото молба, но въпреки това се опита да я отклони.
— Не, благодаря, приятелю мой. — Натискът на тлъстините върху гласните му струни правеше гласа му неестествено висок. — Всъщност веднага трябва да си взема довиждане и да замина за Ажман. Утре имам важна среща с нашия владетел и трябва да присъствам на всяка цена. Налага се да откажа любезното ти гостоприемство.
— Ела с мен. — Гласът на Халид изплющя като камшик.
— Разбира се, разбира се. — Руфти окаяно затътри крака след принца.
Худари смяташе мнозинството от гостите на излета за свои приятели или поне за делови познати, единственото изключение бе Хасан бен Руфти. Той олицетворяваше онова, което Халид мразеше в промените, настъпили в родината му. Руфти беше мърляв, алчен и неимоверно амбициозен. Алчността му накара Халид да го покани. Неофициалният разговор беше причината за лова през почивните дни.
Той изчака Руфти да се доклатушка до него, после се обърна и тръгна навътре в пустинята, там, където чакаха двамата помощници с клетката. Сахара долови напрежението във въздуха и започна да извива глава наляво и надясно. Макар че имаше качулка и не виждаше, соколът сякаш оглеждаше хоризонта за друга жертва.