— Да. Хауард Смол ми сътрудничеше в тази област. Последният му експериментален тунел, който се намира в планина на петнайсет километра северно от Валдиз, минава успоредно на стария петролопровод и ще бъде използван за новия. „Миникъртицата“ спести около десет седмици взривяване и копаене — отговори Мърсър, досещайки се за какво намеква Хена. — Но охраната е строга. Малцина знаят какво правихме там горе. Пък и това не би обяснило защо бяха убити братовчедите на Хауард. Признавам, че доказателствата ми са косвени, но ако се потвърдят, тогава наистина става нещо, което агентите ти не са разбрали.
— Аз ще отговарям, ако се случи нещо с новия петролопровод или с екипите, работещи в резервата — каза Хена и Мърсър разбра, че приятелят му е заинтригуван. — Косвените доказателства са нещо по-добро, отколкото изобщо да няма доказателства. Искаш ли охрана? Анализирането на парчето метал може да продължи няколко дни.
Мърсър се замисли за миг и после се съгласи.
— Не съм герой. Изпрати цял взвод войници, ако искаш. Колкото повече са, толкова по-весело ще бъде.
— Ще ти изпратя един агент, докато напуснеш града. Би трябвало да успеем да разнищим тази история, ако научим нещо от пробата. Ще ти се обадя веднага щом получа вест за Хауард Смол от екипа в Лос Анджелис и ще се погрижа да имаме отговор от лабораторията до понеделник сутринта.
Мърсър му каза телефонния номер и адреса на Хауард Смол и затвори. Сетне изгълта остатъка от бирата и се поколеба дали да не изпие още една, за да се пребори с махмурлука, но се отказа в полза на душа и осемчасовия сън.
Преди да отиде в спалнята, Мърсър се приближи до заключения сандък в дъното на дрешника в кабинета си. Отвори го и извади деветмилиметров пистолет и черен кобур за под мишницата. Оръжието беше предназначено за американската армия и бе подарък от Дик Хена, за да замени онова, което Мърсър бе изгубил в Хавай предишната година. Хена му бе дал и разрешително да го носи навсякъде в Съединените щати, освен в пътническите самолети. Затвори сандъка и сложи заредения пистолет и резервния пълнител под мишницата си. Нуждаеше се от оръжието за пръв път, откакто Хена му го бе подарил, и присъствието му му вдъхна кураж.
Куриерът дойде да вземе парчето метал десет минути след като Мърсър излезе от банята. Получените удари бяха оставили тъмнорозови и тъмночервени петна по тялото му. Той седеше до бара и гледаше загадъчната останка, когато пратеникът пристигна заедно с агента, който щеше да поеме първата смяна да пази къщата. Мърсър ще даде парчето стомана, поговори с пазача и сетне заспа дълбоко.
Дик Хена се обади два часа по-късно.
— Съжалявам, че аз трябва да ти го съобщя, но Хауард Смол по всяка вероятност е мъртъв. Съседката, която се е грижила за къщата му, казала, че не е виждала Хауард, откакто е заминал за Аляска. Нямало багаж и на телефонния секретар са били оставени двайсетина съобщения. При по-подробния оглед е била открита дупка от куршум в пода, следи от кръв на килима, която съвпада с кръвната група на Смол, и нещо, което приличало на труп на котка, задръстил канала под мивката в кухнята. Къщата е професионално почистена и няма отпечатъци или следи от автомобилни гуми отпред, освен кръвта, дупката от куршум и котката.
— Тогава не е случайно съвпадение. Преследват ни. — Гласът на Мърсър беше дрезгав от гняв.
— Така изглежда. Парчето стомана току-що бе предадено в Куонтико и доктор Гьотчъл каза, че до утре сутринта ще има предварителен доклад. Ще ти се обадя веднага щом го получа, а после искам да изчезнеш.
— Не се тревожи за мен. Ще се скрия.