Мърсър бе събуден отново, малко след шест. Този път от блажената прегръдка на съня го изтръгна тропане по вратата. Небето през капандурата над главата му бе потъмняло и облачно. Той нахлузи джинси и риза и заслиза надолу по стълбите. Раните му бяха хванали кора, затова вървеше като старец, бавно и тътрейки крака.
Погледна през шпионката и видя специален агент Майк Питърс, който стоеше до човек, когото Мърсър мислеше, че няма да види отново. Той отвори вратата и уморено се усмихна.
— Съжалявам за безпокойството, но тази жена настоя да ви кажа, че е тук.
Аги Джонсън беше красива в роклята на моден дизайнер, но беше неотразимо пленителна в джинси и бяла тениска. Косите и бяха прибрани под бейзболна шапка. Лицето и беше гладко. Начервените и нацупени устни привличаха вниманието към загадъчната и чувственост.
— Пълна си с изненади — отбеляза Мърсър, вглеждайки се в смарагдовозелените и очи.
— Донесох вечеря. — Тя вдигна найлонова торбичка, изрисувана с дракони и йероглифи. — Докато се усетя, този човек взе да ме опипва. Какво става тук? — Аги млъкна, когато видя лепенката на бузата на Мърсър, и гласът и омекна. — Боже мой, какво се е случило с теб?
— Претърсихте ли я? — обърна се Мърсър към Питърс. Едрият агент на ФБР го погледна глуповато.
— Трябваше да проверя дали не е въоръжена.
— Късметлия. Ако аз се бях опитал да го направя, тя щеше да ме разкъса на парчета.
— Мърсър, какво се е случило с теб? — нетърпеливо го прекъсна Аги.
— Влез. Ще ти разкажа.
Той се отмести встрани, за да я пусне да влезе, и намигна на Питърс.
— Не очаквах такова нещо — каза тя, като видя високото преддверие. — Красиво е.
— Благодаря. Качи се горе. Ще налея нещо за пиене. Мърсър я последва нагоре по стъпалата, оглеждайки стегнатия и задник.
Аги спря в библиотеката, прегледа заглавията и прокара пръсти по гръбчето на един от двайсет и осемте тома на „Encyclopedic Methodique“ на Дени Дидро от XVIII век. Тя гледаше лавиците прехласнато и внимателно като истински библиофил. Много от книгите в сбирката на Мърсър бяха първи издания на някои от най-великите произведения в геологията и минералогията. Аги се приближи до едната лавица и извади „Равновесието в света“ от Ал Гор.
— Не мислех, че може да имаш подобна книга — подразни го тя.
— Подарък е — побърза да се оправдае Мърсър. — Кълна се в Бога, че не съм я чел.
Аги докосна масивния махагонов тезгях и разгледа изящните дърворезби в бара.
— Това очаквах от теб — мъжественост, арогантност и всеотдайност към алкохола.
— Баща ти трябва да има по-добро мнение за мен, отколкото мислех, за да ми даде такава блестяща оценка. Предполагам, че той ти е казал как да ме намериш.
— Откраднах адреса ти от бележника му.
Аги сложи плика с храната на бара и седна на едно от високите столчета, като сви единия си крак до себе си. Позата и мигновено опъна джинсите на бедрата и и Мърсър трябваше да положи усилия, за да откъсне очи от съблазнителната гледка.
— Преценката за теб си е изцяло моя. А сега, ще ми кажеш ли защо куцаш и имаш превръзка на лицето?
Аги се заяждаше с Мърсър от мига, в който бе влязла в дома му, но в гласа и прозвуча неподправена загриженост, която придаваше мекота на подигравките й.
Мърсър заобиколи бара, предложи и питие и реши, че е важно да постави малко разстояние между себе си и Аги Джонсън. Надяваше се, че тезгяхът ще му помогне да изгради освен физическа, и психологическа бариера помежду им. В неговия хаотичен живот последното, което искаше, беше да се поддаде на влечението си към нея.
— Бяло вино? — попита той и отвори хладилника.
— Предпочитам коктейл от мента и бренди.
Той повдигна вежди в знак на одобрение и извади бренди и мента.
— След като те оставих снощи, се отбих в един бар, за да пийна още нещо.
Мърсър сложи питието пред нея и напълни чаша бренди за себе си. На бара имаше пепелник, използван предимно от Хари Уайт, и Аги го прие като разрешение, че може да пуши. Тя остави пакета и златната запалка „Дънхил“ до чашата си.
— Тръгнах си след два часа. Трябва да призная, че бях доста почерпен. Някакъв тип се опита да ме обере, докато се прибирах вкъщи. И ме подреди добре, както виждаш. — Той докосна лепенката на бузата си. — Това е от удар с пистолет.
— Господи! — възкликна Аги. — Какво стана? Как се измъкна?
— Не можах. Наложи се да го убия. — Мърсър очакваше Аги да изпищи ужасено, но после си спомни, че тя е дъщеря на Макс Джонсън и и трябваше нещо повече от убийството на престъпник, за да се развълнува. — Излязох от бара с две бутилки бира. Разбих ги в главата му и докато се усетя, го наръгах със счупеното гърло на едната. Загубих съзнание и когато се свестих, бях в болница и медицинската сестра бършеше кръвта от лицето ми.