Хаузър бе успял да спечели няколко секунди, но все още не бе избягал. На конзолата в мостика имаше две системи за подаване на сигнал за тревога, но той нямаше време да стигне до нито една от тях. Единствената му възможност за избор беше да излезе на крилата на мостика, където се намираше оранжевата кутия на навигационния авариен позициониращ радиоиндикатор. Ако можеше да я вземе и да я хвърли през борда, контактът със солената вода щеше да активира системата и да изпрати сигнал за бедствие по сателитна връзка. После щеше да се тревожи за възможностите си за оцеляване.
Полагайки усилия да не обръща внимание на трупа на кормчията, Лайл запълзя към вратата на мостика. Ръцете му трепереха толкова силно, че не искаха да му се подчиняват. Тялото му се обля в пот. Макар че бе прекарал по-голямата част от живота си на борда на танкери, той осъзна колко са широки едва когато бе принуден да пълзи по крилото на мостика. Страхът от убиеца му даваше сили да продължава да се движи.
Хаузър успя да стигне до вратата. Тялото му се подготви за неизбежен изстрел в гърба, но не последва нищо. Не можеше да разбере защо терористите се бавят. Надигна се от пода и протегна ръка към дръжката на вратата, когато непознат глас пронизително извика:
— Стой, не мърдай.
Хаузър не обърна внимание на заповедта. С помощта на прилива на адреналин той отвори вратата, изскочи на леденостудения вятър и падна на покритото със сняг крило на мостика. В същия миг се разнесоха три изстрела в бърза последователност. Куршумите рикошираха на няколко сантиметра от Лайл, разпръснаха малки гейзери от сняг и оставиха върху металната палуба ярки нажежени петна, които замирисаха на нажежена стомана. Хаузър се движеше колкото можеше по-бързо, но уморено и примирено. Крилото на мостика беше задънена улица. Беше хванат в капан.
Видимостта навън беше само десетина метра. Засипаха го сняг и смразяващ дъжд. Лайл не беше облечен за такова време. Студът и капките намокриха ризата му и единствено страхът не му позволяваше да трепери до смърт. Знаеше, че няма да издържи повече от петнайсет минути и после премръзването ще му отнеме контрола върху тялото му. Пистолетът отново изтрещя. Куршумът бе изстрелян напосоки в бурята, но въпреки това прелетя близо до Хаузър, който се наведе. Мразът нямаше да има време да го убие.
Лайл не се смяташе за храбрец. Вярно, беше правил неща, които повечето хора не биха посмели да извършат. Например, когато беше двайсетгодишен, скочи от борда на горящ шлеп, за да спаси моряк от пламъците. Винаги бе правил каквото преценеше, че е необходимо. Ако другите виждаха смелост в действията му, това си беше тяхно мнение. Хаузър просто си вършеше работата.
А в момента работата му беше да оцелее. Имаше само една възможност за избор, която изискваше всичкия му кураж. Той хукна към края на крилото на мостика и посегна да вземе дългия метър и деветдесет цилиндър на навигационния авариен позициониращ радиоиндикатор, но между скобите нямаше нищо. Ригс трябва да го бе взела като предпазна мярка, когато бе започнала да превзема плавателния съд. Хаузър нямаше време за губене и погледна над високите до гърдите му перила. Видя само бяла завеса, но някъде под него беше балконът на втората палуба, на не повече от пет метра. Ако успееше да скочи, имаше шанс да избяга, да намери къде да се скрие и да обмисли следващия си ход. Но ако не улучеше тясното пространство около по-долното ниво или главната палуба дванайсет метра по-надолу, Северният ледовит океан щеше да го погуби веднага щом паднеше във водите му.
Хаузър бе застанал там, където крилото на мостика висеше над едната страна на кораба. Преди да скочи, трябваше да отиде до средата на танкера, а това означаваше да се приближи до хората, които се опитваха да го убият. Те бяха на мостика с извадени оръжия и се взираха в бурята, за да видят силуета му.
Той продължи да тича по тясната пътека. Ботушите му се пързаляха по хлъзгавата палуба. Лайл потисна желанието си да изкрещи, докато бягаше, и да изрази на глас страха, който го бе обзел. Видя червения блясък на аварийните светлини на мостика, качи се на широките петнайсет сантиметра перила и продължи да тича.
Въоръженият човек, който изникна в снежната нощ, се изненада от необичайната поява на Хаузър. Оръжието му беше насочено напред, готово за фронтална атака. Терористът започна да се обръща и вдигна пистолета си. Лайл рискува и направи още две крачки, а после се прехвърли през перилата и изчезна.