Джоана Ригс незабавно пое контрола, за да оправи хаоса на мостика. Не би трябвало да се прилага насилие по време на превземането на кораб с невъоръжен екипаж, но нещата не бяха станали според плана. Двама членове на екипажа бяха мъртви, капитанът бе изчезнал и таблото с контролните уреди бе разрушено. Първата работа на Ригс беше да изключи алармите и да запали осветлението. Терористът, който бе нахлул на мостика след стрелбата, вече бе угасил пожара под кабината на щурвала, предизвикан от късото съединение в електрическата инсталация, а други двама бяха изнесли трупа. Ригс издаде заповеди да бъдат доведени главният инженер, електротехникът и заместникът на кормчията.
Тя не се опитваше да прикрие радостта си от новопридобитата си власт и самоуверено командваше и екипажа, и терористите. Те я гледаха безучастно, когато събра членовете на екипажа, накара ги да оправят бъркотията и възстанови контрола върху танкера.
Всички на мостика спряха за миг, когато вратата се отвори и вътре нахлу смразяващ полярен въздух. В помещението влезе водачът на терористите, мъж с каменно лице, известен само като Волф5. Моряците го погледнаха и мълчаливо се запитаха какво представлява тази нова заплаха. Ригс и другите се вторачиха в него, очаквайки заповеди. Джоана наруши тягостната тишина.
— Очисти ли го?
Волф изтръска снега от черната си коса и пъхна големия пистолет „Зиг-Зауер“ в кобура си.
— Опита се да прескочи перилата, но едва ли е оцелял. Сигурно е загубил равновесие и е паднал във водата. — Мъжът говореше с немски акцент. Гласът му беше груб и отривист.
— На какво разстояние беше оттук? — нервно попита Ригс.
— Почти по средата на крилото на мостика. Паднал е или във водата, или на главната палуба.
— Вземи няколко души и иди да провериш. Не можем да го оставим жив. — Тя се обърна към екипажа, пренебрегвайки обвинителните им погледи. Всички разбираха, че Ригс говори за капитана им.
Двайсет минути по-късно Волф се върна с трима от хората си. Снегът бе полепнал по тях като искрящи скъпоценни камъни, но те с нищо не показваха, че климатичните условия може да са ги притеснили. Ригс знаеше, че са бивши членове на източногерманските специални части и са тренирани и за много по-лошо време.
— Е?
— Не намерихме следа от него. Вятърът и топлината на петрола в резервоарите са разтопили снега на главната палуба, затова нямаше стъпки, но не може да е пълзял, без да остави кървава диря. Трябва да скочил през борда.
— Добре, един проблем по-малко — с облекчение каза Ригс.
— Лошо ли е положението? — Волф кимна към контролните уреди.
Електротехникът и помощникът му се бяха навели над конзолите. Виждаха се само гърбовете им. Главите и раменете им бяха скрити от жиците, електрическите табла, платките и микрочиповете, които движеха танкера.
— Засега нещата не изглеждат добре. Радарът е повреден и не може да се поправи. Куршум е разбил електроннолъчевата тръба, а също и процесора за дигитални изображения. Контролираме щурвала, но клапаните могат да бъдат регулирани само от машинното отделение. Ще го преживеем. Най-големият ни проблем са вътрешните помпи. Когато контролното табло е било простреляно, станало е късо съединение, което е изключило управлението на помпите от командната зала, както и повечето системи. Моторите, уредите за измерване на налягането и на съотношението на газовете, включително и в помпите, са сериозно повредени. Не можем да преливаме петрола през преградите на главните резервоари, за да разпределяме правилно товара, нито да преценим дали изпаренията са опасни. Самите помпи са в изправност, но сензорите на резервоара не работят. Няма начин да разберем колко петрол има във всеки резервоар без проверка на място.
Ригс и Волф знаеха колко важна е тази система за поддържането на контрола върху танкера. Без помпите „Арктика“ можеше да се разцепи, ако се появеше силно вълнение. А когато стигнеха до крайната си цел, помпите щяха да бъдат от изключително важно значение за успеха на мисията им.
— Възможно ли е да бъдат поправени?
— Откъде да знам? Да не съм инженер? — сопна се Ригс. — Твоят безразсъден войник ни прецака.
— Ще бъде наказан — отвърна Волф, без да се вълнува от гнева й.
— Това ще ни помогне изключително много — кипеше от яд тя. — Трябваше да го заключа в трапезарията заедно с останалите от екипажа, но може да ни потрябва, преди пътуването да свърши. — Ригс погледна многозначително Волф. — Но когато този етап приключи, искам да бъде убит.