— И?
— Координатите, които ни даде, бяха точни. Щурмовият ни екип намери лагера преди четири часа.
— И какво са видели? — нетърпеливо попита Халид.
Вътрешният телефон изпращя и пилотът прекъсна разговора им.
— Време до пристигането — две минути.
— Почакай и ще видиш с очите си. — Бигълоу приглади мустаците си и се облегна назад на седалката.
Хеликоптерът изрева над ниска дюна и шейната му едва не разпръсна върха на пясъчната могила. Времето беше ясно и те забелязаха димящи развалини на няколко километра пред тях. Земята бе почерняла от пожар и върху белия пясък имаше малък кръг пепел. Към небето все още се издигаха струйки пушек.
Проследявайки движенията на ръцете на един от войниците на Бигълоу, който бе намерил твърдо място за кацане, пилотът на „Газела“ се приземи на неколкостотин метра от лагера. Худари и Бигълоу скочиха на земята и се наведоха, за да избегнат въртящите се перки. Двамата бяха в камуфлажно облекло, но само полковникът беше въоръжен. В колана му бе затъкнат тежък револвер „Уебли Марк VI“. Температурата се повишаваше и червендалестото му лице се обля в пот. Но той продължи да върви с лекота по пясъка, без да изостава от Худари. Лагерът беше разположен в котловина в пустинята, овална падина, обградена от дюни като стени на пясъчен замък. В центъра имаше нещо като параден плац, заобиколен от десетки палатки. Овъглените им колчета стърчаха като оголени ребра на праисторическо чудовище. Плацът беше осеян със стоманени скелета, потъмнели от пожара. Ясно беше, че са поставени с някаква цел, но сега приличаха на части от конструктор, захвърлени от отмъстително дете. От наветрената им страна вече се бе натрупал пясък. Двата джипа „Тойота“, боядисани с камуфлажна боя, които се използваха от войниците на Бигълоу, бяха паркирани по периметъра на тренировъчната база. Шофьорите им ги пазеха с монтирани на покривите картечници.
— Как е разбрал? — изсъска Худари, докато оглеждаше опустошението. — Как е разбрало дебелото копеле?
— Последните полети на хеликоптерите не носели провизии в базата. Занимавали са се с изтеглянето. Агентът ми е бил твърде далеч от летището, за да забележи разликата. Доколкото можем да преценим, мястото е било опожарено рано снощи. — От тона на Бигълоу стана очевидно колко му е неприятно да признае, че са закъснели. Но разкаянието му нямаше да оправи нещата. — За да евакуират лагер с подобни размери, трябва да са започнали да се изтеглят преди разговора ти с Руфти.
— В името на Аллах, той вече е знаел, че го подозирам. Хората ти откриха ли нещо, което да ни даде представа какво е правил Руфти тук?
— Още не. — Бигълоу подритна малка купчина изгорял брезент. — Но скелетата ми напомнят за дните ми на обучение в специалните военновъздушни сили. Специалните военновъздушни сили използваха такива неща, за да симулират постройки. Покриваха ги с плат, на който бяха изрязани дупки вместо прозорци. Това беше евтин и прост начин да тренираме антитерористични действия в населено място. Обзалагам се, че хората на Руфти са правили същото тук.
Худари кимна и се вторачи в скелетата. Не му беше ясно дали представляват уличен ъгъл или парк, които познава, Бигълоу сви рамене, когато Халид го стрелна с въпросителен поглед.
— Знам ли. Може да е улицата в Манчестър, където съм израснал. — Полковникът се изплю в пясъка.
— Руфти няма въображение да направи нещо извън ОАЕ. Вероятно е улица в Абу Даби. Но мисля, че няма начин да разберем коя.
— Какво да правим?
Преди Худари да успее да отговори, един от войниците на Бигълоу ги извика. Беше коленичил отдясно на плаца, встрани от палатките. Белите му зъби се виждаха, докато се усмихваше под черните си, увиснали мустаци. Бигълоу и Худари бързо отидоха при него и надникнаха над рамото му, за да видят какво е намерил в пясъка.
Полковникът взе предмета и го разгледа внимателно като майстор бижутер, който изучава диамант, преди да започне да го шлифова.
— Гилза от деветмилиметров парабел — каза той. — На върха е щамповано FIO, което означава, че е произведена от „Фиочи“, Италия. Капсулата се е сплескала, когато куршумът е бил изстрелян, затова можем да предположим, че е била нажежена. Мисля, че е бил зареден със сачми и барут „Уинчестър AA7“.
— Можеш ли да кажеш от какво оръжие е бил изстрелян?
— Не и без лаборатория и двуседмичен анализ. Оръжието може да е било всякакво — от „Люгер“ до „Узи“. — Бигълоу пусна гилзата в джоба на камуфлажното си облекло. — Мога да ти кажа, че е била изстреляна най-малко преди две седмици, защото не мирише на кордит. По дяволите, проклетото нещо може да е тук от Втората световна война.