Камионът започна да се плъзга по шосето. Брок усети, че колелата се въртят свободно по хлъзгавата повърхност, но нямаше друг избор, освен да вземе завоя, който се задаваше застрашително бързо срещу него. Натисна леко спирачките и превключи на още по-ниска предавка. Камионът реагира и Брок осъзна, че сърцето му се е качило в гърлото. За част от секундата едва не изпусна управлението, но овладя превозното средство.
И в същия миг видя жълтия рейнджроувър, който излезе от отбивката и се насочи право към него.
Брок инстинктивно удари спирачки. Докато псуваше като обезумял другото превозно средство, усети, че цистерната отново се плъзга неконтролируемо върху пътя. Огромният камион и движението му напред бяха сила, която шофьорът не можа да надделее. Цистерната започна да се врязва в кабината. Ремаркето тласкаше камиона извън пътя. Рейнджроувърът изчезна толкова бързо, колкото се бе появил. Но за Брок Холт беше късно.
Кабината вече беше перпендикулярно на ремаркето и се носеше по заледената магистрала, хваната в примката на гравитацията. Колелата се хлъзгаха, без да могат да намерят твърда основа. Предпазният парапет, разделящ шосето от смъртоносното падане в реката, представляваше тънка ивица стомана, нищожна и миниатюрна в сравнение с тежестта на камиона. Брок се опита да овладее волана и отново успя да премести кабината отпред, но ремаркето с двайсет и осемте си тона бензин го тласкаше неумолимо. Предната броня докосна заоблената страна на цистерната.
В последно отчаяно усилие Брок Холт настъпи педала на газта, надявайки се да отмести назад ремаркето. Рискованата му маневра почти бе възнаградена с успех. Предните колела излязоха от заледения участък и започнаха да се съпротивляват на притегателната сила на ремаркето. Ако до завоя имаше още трийсетина метра, Брок щеше да успее. Задната част на кабината се удари първа в предпазния парапет. Металът се огъна толкова много, че когато след миг се блъсна и ремаркето, се откъсна.
Камионът излезе от пътя, скърцайки пронизително, и се преобърна веднъж. Покривът на кабината се удари в скала и ремаркето се разтвори като разцъфнало горско цвете. Цистерната се преобърна отново, разпръсквайки бензин в кръг с диаметър дванайсет метра, който се изля върху тъмния скалист бряг и в реката. Преобръщането спря, когато двете половини на камиона се врязаха една в друга, и цялата маса с тегло четирийсет и четири тона се плъзна към мастиленочерните води, издълбавайки огромна бразда в земята.
Двамата пътници в роувъра посегнаха към вратите, но шофьорът им заповяда да спрат с рязка команда. Той включи на скорост и бавно излезе на заден ход от отбивката, докато и четирите колела стъпиха здраво на магистралата „Ричардсън“, и после внимателно подкара напред.
— Плоското шише — нареди шофьорът и изключи двигателя.
Пътникът на задната седалка извади сребристо плоско шише от анорака си, внимателно изля няколко унции от силно миризливото му съдържание във всяка от тубите, разклати ги и сетне отново го прибра в джоба си.
— Не забравяйте сценария — предупреди ги шофьорът. — Току-що сме видели ужасна катастрофа и сме първите хора на местопроизшествието. Погрижете се стъпките ви в снега да покажат припряността ни да помогнем на шофьора на цистерната. А сега, да тръгваме.
Те се отдалечиха от рейнджроувъра, леко тътрейки крака, сякаш бяха шокирани, и после започнаха да тичат по пътя към разбития предпазен парапет. Първите вълни на гадене от бензиновите изпарения ги задавиха, когато бяха все още на петдесет метра от пропастта. Ръбът изглеждаше така, сякаш бе разсечен от гигантска брадва. Скалите, камъните и растителността бяха изтръгнати от преобърналия се камион.
Цистерната лежеше в бързата река като грамаден бръмбар, обърнат по гръб. Ремаркето приличаше на лъскава раковина, а изкривените колела, въртящи се на огънатите си оси, потрепваха като крайници. На лъчите на мощните фенерчета, които тримата носеха, водата около катастрофиралия камион бе обагрена във всички цветове на дъгата от бензина, изтичащ от огромната цистерна. Те не виждаха каква е съдбата на шофьора, защото в кабината цареше непрогледен мрак.
— Проверете дали е мъртъв — каза водачът, имайки предвид, че ако по чудо е оцелял, шофьорът трябва да бъде убит, а не спасен. — Аз ще отида да повикам полицията.