Ян Верховен се усмихна. Очите му блеснаха закачливо.
— Изявленията следваха толкова бързо едно след друго, че нямахме време да реагираме. Разбира се, ние аплодираме прекратяването на вноса на петрол. Отстраняването дори само на един супертанкер от океаните е голяма победа за нас. Напълно подкрепяме разработването на алтернативни източници на енергия. Но само няколко седмици след речта на президента вижте какво трябва да платим за тази победа. Капитулирайки толкова бързо пред силата на петролното лоби, президентът показа, че няма сериозна ангажираност към околната среда. Когато десетгодишният срок свърши и ние все още нямаме приложим източник на алтернативна енергия, повярвайте, петролните компании ще бъдат тук, готови отново да продават отровата си.
— А научноизследователската работа на „Групата Джонсън“, основана от президента на „Петромакс Ойл“, чиято единствена цел е да намерят решение на зависимостта на света от петрола?
Верховен прикова с поглед репортера, който зададе въпроса.
— Ще вдигнат голям шум и ще обещават, че са пред прага на велико откритие, но след десет години няма да имат какво да ни покажат и тогава „Групата Джонсън“ тихомълком ще престане да съществува. Макс Джонсън ще се върне в петролния бизнес.
Язвителността на отговора му накара същия журналист да зададе още по-предизвикателен въпрос.
— Как ще отговорите на обвиненията, че ПАПС са банда екотерористи?
— Наричате организацията ми банда екотерористи? — ядоса се Верховен. — Погледнахте ли отблизо камиона, който излетя през парапета и разля хиляди галони бензин в реката? На цистерната не пише ПАПС, а „Петромакс Ойл“. Не ме наричайте терорист, когато те съсипват планетата.
— Знаете какво имам предвид, доктор Верховен. Мнозина смятат, че тактиката, използвана от ПАПС, за да пробуди екологична съвест в световен мащаб, е толкова крайна, че граничи с терористични актове.
— Защо когато някой се бори за възгледи, които вие не одобрявате, го наричате терорист, а когато симпатизирате на каузата му, го описвате като борец за свобода? В днешно време контекстът вече не определя значението. Днес всичко е въпрос на лично възприятие. Крайни ли са целите и методите на ПАПС? Убеден съм, че за някои са такива, но да ни наричате терористи, означава да застанете срещу околната среда. Ако мислите, че не си заслужава да се борите за здравето на нашата планета, тогава, да, ние сме екотерористи. Но за онези, които смятат каузата ни за справедлива и методите ни за необходими, ние сме борци за свобода, повели война да спасим мястото, където сме се родили. И за да спечелим войната, трябва да спечелим всяка отделна битка. Скоро Аляска ще бъде изправена пред мащабна атака от страна на петролни компании, твърдо решили да забогатеят бързо, и ПАПС е тук, за да помогне на щата. Но както видяхме тази вечер, природата не е съвсем беззащитна. Тя направи ясно изявление. Петролните компании и припряността им да рушат и унищожават няма да бъдат толерирани. — Верховен се обърна с гръб към камерите и без да каже нито дума повече, закрачи решително към рейнджроувъра.
Тази вечер в ужасяваща катастрофа бе загинал човек, който бе оставил вдовица и две малки деца, но докато прибираха техническите си средства, представителите на медиите се чувстваха удовлетворени. Такава беше силата на ораторското майсторство на Ян Верховен.
Джорджтаун
Преди четирийсет и осем часа всичко беше лесно и просто. Животът и течеше без произшествия. Събитията следваха едно подир друго и тя не се замисляше. Частно училище, колеж и университет. И оттам в област, която обичаше толкова страстно, че съвсем не приличаше на работа. Преди десет месеца в живота и се бе появил Ян Верховен и макар да не и бе направил официално предложение, въпросът, че ще оженят, беше предрешен. Тя взимаше решения лесно, без да разсъждава за последиците. Точно месец преди трийсет и втория си рожден ден тя беше пред прага на живот, за какъвто мечтаеше — кариера, кауза и сродна душа. Но изведнъж всичко се промени. Изборът стана по-труден, защото решението щеше завинаги да промени живота й.
Отговорността плашеше Аги Джонсън повече, отколкото искаше да признае.
Всичко се обърка, когато Филип Мърсър дойде на приема на баща и. Смокингът подчертаваше стройното му, атлетично тяло, косата му беше буйна и гъста, очите дяволски прелъстителни, а усмивката — предизвикателство, на което никоя жена не можеше да устои.
Аги стана от дивана, прекоси всекидневната и излезе на балкона. Апартаментът и гледаше към канала и надвисналият над тъмните води балкон беше едно от любимите и места. На отсрещната страна на водния път непрекъснато се мяркаха хора, тичащи за здраве. Тя стоя там, докато следобедната влажност я накара да се почувства неудобно в собствената си кожа и тениската и залепна за тялото. Аги се върна в стаята с климатик и затвори вратата.